Доверието в правителството и премиера Румен Радев намалява и то още преди внасянето на бюджета с дефицит от 5,7%. Това е един от изводите на проучване на "Маркет Линкс". То е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и „Маркет Линкс“. Проведено е сред 1005 лица над 18 години в страната в периода 13–21 юни тази година по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

"Има обществена реакция на това, което се вижда още през първия месец и половина от работата на този кабинет. Обществената реакция не е позитивна. Недоверието към кабинета се увеличава с 6%. В същото време с 5% намаляват тези, които казват, че имат доверие в него. Резултатът все още е много висок – 45% доверие в кабинета. По принцип това е изключително силен старт. Особено ако го съпоставим със септември 2025 г. и със служебния кабинет, когато имахме около 20–25%. Все пак 50% е много високо ниво. Резултатите са измерени преди официалното обявяване на бюджета", отбеляза социологът Добромир Живков.

По думите му правителството няма да получи този традиционен 100-дневен толеранс, който обичайно се дава на управляващите след избори, защото обществото е силно реактивно, а и много по-трудно се поддава на опити да бъде спечелено доверието му чрез популистки мерки.

"Очакват се реални реформи и реални мерки, които да звучат убедително и да бъдат достатъчно добре аргументирани. Това, което виждаме дори през последните дни като реакция към бюджета, всъщност показва съвсем друга посока на движение", коментира той.

Спада и рейтингът на премиера Румен Радев.

"Това, което видяхме при доверието в правителството, почти огледално се случва и с доверието в премиера Радев. При него спадът, както го наричаме в нетния рейтинг, не е 11%, както видяхме при правителството, а 9%. Тоест имаме намаление с около 3% на декларираното доверие в него, но едновременно с това и увеличение с 6% на недоверието", каза Живков.

Той посочи, че има частично възстановяване на доверието в Народното събрание.

"Виждаме дори позитивна промяна между първите два месеца на настоящото Народно събрание – от 19% на 22%. Малко или много можем да очакваме това да остане като един по-позитивен фон в обществото по отношение на доверието в парламента. По-антисистемните формации, които формираха облика на предишните народни събрания, всъщност сега не са там и се говори по един много по-различен начин", коментира социологът.

На второ място по доверие сред политическите лидери е Костадин Костадинов от "Възраждане" с 14% доверие и 65% недоверие, следван от Божидар Божанов с 11% доверие и 61% недоверие и Ивайло Мирчев с 12% доверие и 63% недоверие. Атанас Атанасов от "Демократична България" е с 9% доверие, Асен Василев - с 12%, Бойко Борисов - с 13%, и Делян Пеевски с рекордно ниско доверие от 6% и рекордно високо недоверие от 90%.

Според изследването обаче "Прогресивна България" би увеличила подкрепата си на избори.

"Тук искаме да видим дали нагласите, които регистрираме в момента, се отразяват и на най-твърдия индикатор – електоралната подкрепа за политическите формации. Трябва да кажем обаче, че тя остава много близка до резултатите от изборите. Дори трябва да отбележим, че "Прогресивна България", макар и минимално, увеличава подкрепата си. Това може да изглежда парадоксално в ситуация, в която виждаме спад на доверието и в кабинета, и в премиера", посочи Добромир Живков.

Според изводите от изследването над 50% от анкетираните са склонни да подкрепят или поне да приемат без особена критичност действията на кабинета. Например 41% смятат, че правителството се опитва да въведе ред след хаоса, а 19% са на мнение, че правителството допуска грешки, но е рано за окончателна оценка.

От друга страна, около една трета от хората имат по-критични нагласи към настоящото управление. 21% смятат, че правителството изглежда неподготвено, а 11% приемат по-тежкото обвинение, че това управление не променя модела, срещу който е заявило, че ще се бори, когато дойде на власт.