Цените на петрола се повишиха с над 4% в азиатската търговия днес, след като нови взаимни удари между САЩ и Иран засилиха опасенията за сигурността на доставките през Ормузкия проток, съобщи Ройтерс. Фючърсите на сорта Brent поскъпнаха с 3,10 долара или 4,08% до 79,11 долара за барел, а американският WTI се повиши с 2,95 долара или 4,11% до 74,36 долара за барел.

Според анализаторите ескалацията поставя под съмнение бъдещето на временното споразумение между САЩ и Иран, подписано миналия месец с цел повторно отваряне на Ормузкия проток и прекратяване на войната. Данните на Kpler, компания за анализ на глобалните енергийни пазари, показват, че вчера през протока са преминали едва шест плавателни съда – най-ниският брой за последните пет седмици.

След американските удари по десетки цели в Иран с високоточни боеприпаси, Техеран предприе значително по-мащабен отговор. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) заяви, че е атакувал американски военни бази в Кувейт и Бахрейн, като според иранската страна ударите са част от „разширена кампания“ срещу американското военно присъствие в региона.

Ройтерс съобщава, че Иран е заявил удари и срещу американски съоръжения в Оман и Йордания, като е използвал комбинация от ракети и дронове. Техеран твърди, че целта е да бъде „ограничена способността на САЩ да нарушават сигурността в Залива“ и че ответните действия ще продължат, ако Вашингтон не прекрати операциите си срещу ирански обекти по крайбрежието.

Иранската страна също така обяви, че е затворила Ормузкия проток, след като кораб е преминал по „неодобрен маршрут“ и е бил ударен – твърдение, което САЩ отхвърлят. Президентът Доналд Тръмп заяви, че протокът остава отворен за търговски трафик.

Международната агенция по енергетика отбелязва, че след подписването на временното споразумение световното предлагане на петрол се е увеличило с 4,1 млн. барела дневно през юни, но остава с 9,4 млн. барела дневно под нивата отпреди войната. Анализаторите предупреждават, че надеждите за бързо успокояване на напрежението са отслабнали след събитията през уикенда.

Най-ожесточената размяна на удари от април насам

Близкият Изток стана арена на най-ожесточената размяна на удари между САЩ и Иран от сключването на примирие на 8 април – ситуация, която на практика обезсили меморандума за разбирателство от средата на юни, който трябваше да сложи край на военните действия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Няма никакво съмнение, че този документ е в кризисна фаза. Иран обаче никога не е бил първият, нарушил ангажиментите си", заяви днес говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи на пресконференция в Техеран, на която присъстваше АФП.

"С прекъсването на преговорите и края на примирието войната в Близкия изток отново се отрази с пълна сила на пазарите като рисков фактор", каза Андреас Липков, анализатор в "Си Ем Си Маркетс" (CMC Markets).

След почти 40 дни бомбардировки в конфликт, предизвикан от израелско-американски удари на 28 февруари, през април влезе в сила примирие, което бе утвърдено на 17 юни с меморандум за разбирателство, подписан от Вашингтон и Техеран, въпреки периодичните сблъсъци в района на Ормузкия проток.

След атаките миналия вторник срещу кораби, опитващи се да преминат през протока, сблъсъците се възобновиха с интензивност, невиждана от седмици, което накара американския президент Доналд Тръмп да заяви на няколко пъти, че примирието е "приключило".

Иранското външно министерство обаче увери днес, че ще продължи консултациите с посредниците – Катар, Пакистан и Оман – с цел "да се предотврати ескалация" на напрежението със заклетия враг - САЩ.

"Дали меморандумът за разбирателство е мъртъв или жив, няма значение, предвид множеството тълкувания, на които стана обект. Двете страни трябва да постигнат по-ясни условия", заяви, от своя страна, Бадер ас Саиф от Университета в Кувейт, като отбеляза "решаващата роля на посредниците и на международната общност".

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция съобщи, че е унищожил американски военни съоръжения и инфраструктура в Бахрейн, както и военни радарни системи в Оман, предаде иранската агенция ИРНА. Според изявлението военноморските подразделения на КГИР са атакували американски обекти в Джуфаир, като се твърди, че съоръженията са били обхванати от пламъци след удара. Иранската страна посочва, че при ракетни удари и атаки с дронове са били унищожени система за далечно радиолокационно наблюдение и радар за морско наблюдение в Оман.

КГИР твърди още, че последните американски действия са включвали удар по селскостопанска помпена станция в окръг Махшахр, в югозападната част на Иран, като определя това като доказателство за враждебен подход към цивилното население. Според Корпуса ударите са част от петия етап на ответните действия срещу американската агресия. В изявлението се подчертава, че безопасното корабоплаване през Ормузкия проток зависи от прекратяването на американското военно присъствие и от зачитането на суверенитета на крайбрежните държави, като се предупреждава, че продължаващата намеса на САЩ може да доведе до по-широки последици за световните пазари на петрол и газ.

Иранската държавна телевизия съобщи, че военноморските сили на КГИР са произвели предупредителни изстрели по посока на два кораба, които според Техеран са се опитвали да преминат незаконно през Ормузкия проток. Корабите са били спрени и проверени. Междувременно иранската агенция Мехр, цитирана от Ройтерс, съобщи за най-малко двама убити и трима ранени при американски атаки на три различни места в покрайнините на град Абадан, според представител на провинция Хузестан.

Армията на Бахрейн обвини Иран в систематично враждебно отношение и заяви, че ракетните и дронови атаки са били насочени срещу цивилни граждани, като добави, че тази сутрин е пресекла и осуетила няколко въздушни атаки, предаде Франс прес. Обединените арабски емирства също осъдиха най-категорично подновените ирански удари срещу Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Оман, съобщи агенция УАМ. Министерството на външните работи на ОАЕ определи атаките като грубо нарушение на суверенитета на „братските народи“ и потвърди пълната солидарност на Емирствата с засегнатите страни.