Българската външна министърка Велислава Петрова-Чамова заяви в интервю за "Евронюз", че правителството в София е настояло името на руския патриарх Кирил да бъде премахнато от предложения 21-и пакет санкции срещу Русия, за да не се създава почва за евроскептицизъм в българското общество. По думите ѝ санкциите трябва да имат реално икономическо въздействие, а не да бъдат символични жестове.

„Когато имате санкции, които са чисто символични мерки, но нямат икономическа последица за Русия, рискувате в страна – източноправославна страна като България – да създадете среда за зараждане на антиевропейска реторика“, каза тя и добави: „Затова не ги подкрепяме и затова сме много доволни, че в крайна сметка името беше извадено.“

Патриарх Кирил беше включен в първоначалното предложение на Европейската комисия, след като нарече пълномащабното нахлуване в Украйна „свещена война“ и бе обвиняван, че оправдава руската агресия. На настояване на България името му е било премахнато от проекта по време на среща на европейските посланици в неделя, припомни "Евронюз".

Пакетът със санкции, предложен на 9 юни, включва мерки в секторите с най-голям ефект – енергетика, финансови услуги, криптоактиви и търговия, както и забрана за влизане в ЕС на бивши руски бойци. „Фокусираме се върху секторите с най-голямо въздействие: енергетика, финансови услуги и крипто, търговия – включително рибарство, за първи път – и забраняваме влизането на бивши руски бойци в Европейския съюз“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, припомни телевизионният канал.

След като външните министри не успяха да одобрят пакета в понеделник в Брюксел, той ще бъде договарян повторно на извънредна среща във вторник следобед. Ако не бъде финализиран, механизмът за тавана на цената на руския петрол – който може да се повиши от 44 до 58 евро за барел – рискува да облагодетелства Кремъл на фона на поскъпващия суров петрол заради войната в Иран.

Петрова-Чамова заминава за Киев на 15 юли, за да обсъди енергийната сигурност с представители на украинското правителство. Тя заяви, че не се притеснява да пристигне „с празни ръце“ или с механизъм, който би могъл да се окаже в полза на Москва.

„Повече мисля за това как можем да работим заедно, за да помогнем на Украйна да се изправи срещу предизвикателствата пред нея, които ще бъдат още по-големи с наближаването на зимата“, каза министърът.

В понеделник външните министри обсъдиха и документ на Европейската комисия с възможни варианти за ограничаване на търговията между ЕС и незаконните израелски селища. Петрова-Чамова коментира, че не може да каже дали подкрепя някой от вариантите, тъй като липсва яснота:

„Това не са предложения, а опции, и това е малко различно, защото няма много ясно съгласие между правната служба на Комисията и Съвета относно възможността да бъдат приети с единодушие.“

Европейските посланици ще трябва да конкретизират първоначалните идеи на Комисията, а върховният представител Кая Калас посочи, че може да бъде свикана извънредна среща на министрите, за да се ускори процесът.