Дни след като подписаната от нея Киевска декларация постави под въпрос позицията на кабинета за Коалицията на желаещите, външната министърка Велислава Петрова се опита да внесе яснота в пространно интервю за Нова ТВ.

"В Киев, както ясно казах, никой нищо не е подписвал. Тези декларации и подобни такива декларации се приемат на всякакъв тип неформални формати. Единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, това са в рамките на ЕС и НАТО", обяви Петрова.

Името на министърката обаче е в декларацията, която заявява подкрепа за Коалицията на желаещите - и водещата не пропусна да отбележи този факт. Водещата на сутрешния блок Марина Цекова обаче не пропусна да отбележи факта, че т. 7 от декларацията заявява ясно:

"Отчитаме важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна... и изразяваме готовност да разширим участието си в нейната работа."

Според външната ни министърка обаче това било "много широка формулировка".

"Всеки една държава, участник в този формат, може да реши в кои [инициативи] да участва и в кои не. По никакъв начин дори това, което прочетохте, не ангажира България как трябва да участва и по какъв начин трябва да участва", каза тя.

На уточняващия въпрос дали все пак България подкрепя коалицията, външният министър се позова на думите на премиера.

"Ясно беше изразено от премиера Радев - на този етап България не намира своето място там. Както казахте и досега, България участва с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин."

Водещата подчерта, че в коалицията участват 35 държави.

"В тези формати по никакъв начин не присъстват всички 35 държави. Това е неформална коалиция... Има държави, които присъстват или не присъстват. Дори Съединените щати понякога присъстват, понякога не присъстват. Не е нужно да се фокусираме върху формата на присъствие", каза министърката.

Следващият въпрос бе защо България изобщо отказва да седне на масата, ако самото присъствие не поражда задължения и не означава автоматично военна помощ за Украйна.

"Единствената промяна, която се случи през последните месеци, е, че в България се беше установила практика българската външна политика да се определя от това на кого да бъдем угодни... Това, което се промени, е, че българската външна политика се определя на базата на българските интереси. Другото, което се промени, е, че спряхме просто да участваме някъде, без да виждаме защо участваме и какво можем да допринесем", каза Петрова.

По думите ѝ кабинетът е преценил, че България има по-голям принос в други направления.

"За България в момента сме направили основен фокус дипломацията... Смятаме, че това е сферата, в която има най-голям смисъл да бъдем активни", заяви министърът, като посочи и енергийната сигурност на Украйна като приоритет.

Последва нов въпрос - след като самата министърка обяснява, че Коалицията на желаещите тепърва обсъжда бъдещи варианти за действие и в момента не е формална структура, защо България все пак не участва в тези разговори.

Петрова повтори, че "истинският смисъл" на коалицията ще дойде след евентуално мирно споразумение.

"Коалицията на желаещите в този етап е формат, който по-скоро дискутира възможни начини, по които държавите могат да помагат в бъдеще... Истинският смисъл на тази коалиция ще бъде тогава, когато вече има мирно споразумение и трябва да се дават гаранции за сигурност на Украйна."

Водещата отново попита защо тогава България не сяда на масата още сега.

"Присъствието или неприсъствието не означава, че България не може да участва в бъдеще по начин, по който прецени, че има възможност да участва", отговори Петрова. "Никой не спира България. Това не е формална структура. Никой не спира, не изолира България."

Министърката коментира отново внимание и на резервите на България по 21-вия пакет европейски санкции срещу Русия - а именно да не бъдат санкционирани руския патриарх Кирил и руския бизнесмен Искандар Махмудов. За патриарха тя отбеляза:

"Много често се твърди, че той има пропагандна роля. Когато на едно такова лице бъде наложена санкция, това дава още повече възможност за такъв тип пропаганда и създаване на антиевропейски настроения."

Още от 2022 г. предстоятелят на РПЦ многократно оправдава войната в свои проповеди, представя я като духовна битка срещу Запада и дава религиозна легитимация на политиката на Кремъл. Именно заради тази негова публична роля Европейската комисия още през 2022 г. предложи той да бъде включен в санкционен списък, а академични изследвания определят Московската патриаршия като част от руската система за пропаганда и дезинформация.

А Махмудов, макар и вече санкциониран от САЩ, бил жизненоважен за Софийското метро, обясни министърката.

Чий е Крим? Този път - украински

Външната министърка отговори и на стария въпрос, с който началникът й в кабинета дефинира преди години позицията си за войната в Украйна - чий е Кримския полуостров, на Украйна или на Русия.

"От гледна точка на международното право е ясно, че Крим принадлежи на Украйна. Когато става въпрос за нарушаване на международното право, знаем кой в момента упражнява контрол над този регион", каза тя.

След това обаче насочи разговора към вътрешнополитическия дебат.

"В момента повече от всякога имаме нужда от обединение, защото външната политика се гради с голям национален консенсус. Нека да не редуцираме външната политика върху такива дефиниции, изучени като лексиконни въпроси", добави министърът.

Водещата припомни, че именно подобен въпрос преди години е получил различен отговор от настоящия премиер Румен Радев, когато беше президент.

"Лидерът на Прогресивна България отговори, че в рамките на международното право е едно, а де факто се случва нещо различно. Нека да правим разлика между това, което е факт в рамките на международното право, и това, което се случва на терен", отговори Петрова.