Подкрепата в Европейския съюз за новия пакет санкции срещу Русия започва да отслабва, тъй като все повече държави настояват за изключения, които да защитят собствените им икономически интереси или големи национални компании. Това пише Financial Times, позовавайки се на петима европейски дипломати, участвали в преговорите. Според тях последният, 21-и пакет от санкции е блокиран от безпрецедентен брой искания за дерогации и вето от отделни столици.

Това поражда опасения, че четиригодишната европейска стратегия за икономически натиск върху Москва започва да се разпада под натиска на националните интереси.

Без единодушие няма санкции

Санкциите на ЕС се приемат само с единодушното съгласие на всички държави членки. Тъкмо това обаче доведе до четиридневни безрезултатни преговори между посланиците на страните в Брюксел през последната седмица.

По думите на един от дипломатите, цитиран от Financial Times, "моралният императив" за подкрепа на Украйна вече действа все по-слабо.

„Всички говорят за солидарност и твърд подход към Русия, но когато стане дума за собствените им икономически интереси, подкрепата се стопява“, казва дипломатът.

Гърция защитава корабния си сектор

Най-сериозното противопоставяне идва от Гърция. Атина отказва да подкрепи целия санкционен пакет, ако не бъде позволено на гръцките корабни компании да продължат да превозват руски втечнен природен газ (LNG) към държави извън Европейския съюз.

По информация на Financial Times това би защитило интересите на корабната компания Dynagas, собственост на гръцкия корабен магнат Георгиос Прокопиу. Данни на аналитичната компания Kpler показват, че от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Dynagas е транспортирала над 30 милиона тона LNG от руския проект „Ямал“, като стойността на превозения товар се оценява на над 24 млрд. долара.

Само корабът Fedor Litke е превозил руски газ за повече от 4 млрд. долара.

Гръцкото правителство обаче настоява, че санкциите трябва да нанасят по-големи щети на Русия, отколкото на европейската икономика, и предупреждава, че прекомерните ограничения биха дали предимство на конкуренти от трети държави.

Други държави също искат изключения

Освен Гърция, и други страни настояват за промени в предложения пакет. Германия и Португалия искат да отпадне забраната за внос на руска риба, тъй като тя би засегнала местната преработвателна индустрия.

Франция и Италия настояват да бъде смекчена забраната за издаване на визи на руски военнослужещи, участвали във войната срещу Украйна.

Австрия отново поставя въпроса за размразяване на около 2 млрд. евро руски активи, за да бъде компенсирана банката Raiffeisen Bank International за наложена ѝ от Москва санкция.

Опасения за бъдещето на санкционната политика

Според европейски дипломати натрупването на подобни искания създава риск всеки следващ пакет санкции да бъде сериозно отслабен.

„Ако всяка държава настоява за свои изключения, накрая всеки пакет ще се превърне в празна кутия“, предупреждава един от участниците в преговорите.

От началото на руската инвазия ЕС вече е приел 20 санкционни пакета. Те включват ограничения върху руския финансов сектор, забрани за внос на редица суровини и технологии, както и таван на цената на руския петрол.

Според експерта от брюкселския мозъчен тръст Bruegel Якоб Киркегор ЕС вече е достигнал почти максимума на санкционния натиск.

„Националните лидери смятат, че вече се засягат най-ценните им икономически активи и повече не могат да бъдат убеждавани да правят нови отстъпки“, коментира той.

Различни оценки на риска

Цитираните дипломати посочват, че основната причина за различните позиции е оценката на риска, който Русия представлява за отделните държави.

Някои страни от Северна и Източна Европа възприемат Москва като пряка заплаха за сигурността си и са склонни да поемат икономически загуби в името на общата политика. За редица южноевропейски държави обаче непосредствената опасност изглежда по-малка, което пък дава превес на националните икономически интереси.

„Истинският дебат, който водим, е за това как се оценява руската заплаха“, казва един от дипломатите.

По думите му преди четири години северните и балтийските държави са били готови да понесат значителни икономически разходи, защото са възприемали Русия като непосредствена опасност. Днес обаче част от останалите страни членки вече не смятат, че подобна цена си струва, което все повече затруднява поддържането на единен европейски фронт срещу Москва.

Забавянето на 21-вия пакет санкции идва в момент, когато Украйна засилва ударите си по руска военна и енергийна инфраструктура. Западните съюзници се надяват, че съчетанието от военен натиск на бойното поле и по-строги икономически ограничения ще принуди Кремъл да седне на масата за преговори. Според европейски дипломати обаче точно сега единството в ЕС започва да се пропуква.