Европейският съюз ще унищожава плавателните съдове, с които трафиканти прехвърлят бежанци от Третия свят в Европа, обричайки хиляди от тях на смърт в Средиземно море. 

Това е втората от десет точки в план срещу бежанската криза, който получи безпрецедентно единодушно одобрение от вътрешните и външните министри на съюз в Люксембург вчера. 

Тъй като става дума за операция в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, за да бъде изпълнена, тази точка изисква единодушното одобрение на държавните и правителствените ръководители на 28-те. Това е една от причините председателят на Европейския съвет Доналд Туск да свика извънредна среща на върха по за миграцията в четвъртък.

Заедно с нея обаче политическа благословия е добре да има и за останалата част от плана, която формално е в компетентността на Съвета на министрите. 

Тя включва неща, по които досега държавите-членки трудно са намирали общо съгласие. Например - да финансират по-щедро издирвателно-спасителни операции в Средиземно и в Егейско море. Според някои столици това са пари, които в крайна сметка окуражават нелегалния трафик. 

От друга страна множащите се корабокрушения, в които само от началото на тази година са загинали близо 1 400 бежанци от войни, глад и преследвания, помрачават образа на Европа като защитник на човешките права и достойнство и рушат доверието в нея.

Лидерите ще трябва да се заемат и с друга хронична ябълка на раздора - как да разпределят пристигащите нелегално мигранти, основната тежест от които сега пада на държавите от южния фланг - Гърция, Италия, Малта, Испания и България.

Как Европа ще унищожава средствата на трафика - лодки, корабчета и гемии - повечето домуващи край бреговете на безредната и беззаконна Либия - още е загадка.

Засега ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят по миграцията, убежището и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос се ограничават да правят сравнения с европейската военноморска операция "Аталанта" срещу пиратите край бреговете на Сомалия.

В нея обаче бойни кораби на няколко европейско държави преследваха, пленяваха или унищожаваха лодки и катери на пирати, които бяха законни военни цели. Те отвличаха търговски кораби в района, вземаха екипажите им за заложници.

В Средиземно море става дума за съвсем друго: плаватени съдове, често в лошо състояние, натоварени свръх капацитета си с отчаяни, измъчени и изплашени до смърт хора. Очевидно това не е цел, която европейската армада може да обстрелва и да потапя. 

Според Наташа Берто, говорителка на Аврамопулос, става дума за това трафикантските съдове да бъдат унищожавани там, където са закотвени или на дрейф, преди да качат на борда нелегалните пътници.

Това е легитимна цел, не само защото става дума за незаконен трафик, но и защото съществуват основателни подозрения, че приходите от него финансират тероризма, който пък е една от коренните причини за миграционната вълна.

"Целта на тази операция ще бъде да залавя и да унищожава съдовете, които транспортират мигрантите и които трафикантите използват да експлоатират нещастната съдба на хората, търсещи по-добър живот", каза Берто. "Начините, по които тази операция ще бъде осъществявана, по море, по земя, са нещо, по което в момента не съм в състояние да дам подробности".

Преследваната цел ще е да намалее броят на такива лодки и кораби край либийския бряг и да се прекрати практиката трафикантите да изнудват европейските спасители да ги им връщат, обясни говорителката.

Да влезеш в териториалните води на трета страна и да унищожаваш плавателни съдове обаче е враждебен акт, дори това да е провалена държава като Либия. За да направи това законно, Европа се нуждае от мандат от ООН и от съгласието на местната власт.

Коя е тя в Либия - главният източник на трафика - днес, е трудно да се каже. За властта там се бият враждуващи въоръжени групировки, а международният посредник Бернардино Леон се опитва да ги помири в правителство на националното съгласие.

Отговорите поне на част от тези въпроси ще чакаме от държавните и правителствените ръководители в четвъртък. Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е в компетентността на държавите-членки, Комисията тук няма думата, подчерта нейният говорител Маргаритис Скинас. Той обаче изтъкна, че тя е призовала националните столици към "смели действия".

Други открити въпроси около операцията са кои държави ще участват, с какви сили, колко ще продължи тя и колко ще струва, какъв ще бъде териториалния ѝ обхват.