Управляващото мнозинство предприе спешни законодателни действия, за да запази контрола на особения управител върху всички ключови дружества на „Лукойл“ в България. Промените бяха приети с гласовете на „Прогресивна България“, ДПС и един депутат от ГЕРБ, след като Конституционният съд обяви за противоконституционни част от текстовете, разширяващи правомощията на държавния представител.

Поправките бяха внесени, за да не се стигне до връщане на управлението на две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“ – към компанията майка „Лукойл Интернешънъл“, която е обект на санкции от САЩ и Великобритания заради войната на Русия в Украйна.

С измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се уточнява, че особеният управител може да поема управлението на дружества, които са част от стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност.

До момента под контрола на особения управител бяха „Лукойл Нефтохим Бургас“, която управлява рафинерията край Бургас, и „Лукойл България“, собственик на веригата бензиностанции и тръбопровода за пренос на горива. С решение на Министерския съвет в списъка на критичната инфраструктура бяха добавени и двете дружества за авиационно и корабно гориво.

Според управляващите това е необходимо, тъй като „Лукойл Ейвиейшън България“ има ключова роля при доставките на керосин за летищата, а „Лукойл България Бункер“ осигурява основна част от корабното гориво за пристанищата в Бургас, Варна и по река Дунав.

„Налага се да го гласуваме. Утре може да се окаже, че нямаме авиационно и корабно гориво. Летищата и пристанищата спират да функционират. Критично важно е да приемем това“, заяви депутатът от „Прогресивна България“ Слави Василев.

От „Демократична България“ обаче предупредиха, че с новите текстове се дава прекалено голяма свобода на Министерския съвет да определя кои обекти са критична инфраструктура. Според Надежда Йорданова функцията на особения управител остава твърде разширена и липсват достатъчно гаранции срещу прекомерна държавна намеса.

Приемането на промените предизвика критики и заради начина, по който бяха гласувани. Законопроектът премина през две четения в рамките на едно заседание, без възможност за предложения между тях. Опозицията сравни процедурата с практики на предишни управляващи.

„Новите са като старите, само че нови“, коментира депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От „Прогресивна България“ защитиха действията си с аргумента, че ситуацията изисква бърза реакция заради риска от санкции и проблеми с доставките на горива. Министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че държавата уважава частната собственост, но се води от интереса на българските граждани и потребители.

Пулев съобщи още, че България ще поиска удължаване на дерогацията от американските санкции срещу „Лукойл“, която изтича през октомври. Кабинетът вече е изпратил документи до Великобритания за продължаване на действащото изключение от британските санкции, което изтича на 13 август.

В началото на юни правителството назначи нов особен управител на активите на „Лукойл“ в България - Евгени Симеонов, който замени бившия директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов.

Поправките вече са приети на второ четене и предстои обнародването им в „Държавен вестник“.