Властта обмисля създаване на гарантирани брандове за български стоки и специална маркировка за заведения, които използват местни храни и вина.

Ще стимулират ли обаче тези инициативи родните производители и какъв ще бъде реалният икономически ефект, коментираха днес експерти пред Нова нюз.

Според председателя на Европейската фондация за подобряване на условията на живот Ивайло Калфин Калфин идеята "не е лоша като пиар акция". Но има потенциал, ако бъде реализирана по модела на вече утвърдени европейски практики.

„Има смисъл да се създават марки за произход и производители на храните. Това е практика в цяла Европа, особено в региони със силно развито земеделие и производство на храни. Подобни брандове дават възможност на малките производители да достигнат до повече потребители”, оптимист е бившият виншен и социален министър.

Той даде пример и с други европейски държави, където произходът на храните е ясно обозначен и се използва като предимство пред потребителите.

„Когато кажем „шампанско”, не говорим за вид вино, а за конкретен регион във Франция с множество производители. България също има потенциал да развие подобни марки и да ги наложи както у нас, така и на международните пазари - еленски бут”, посочи експертът.

По думите на икономиста Никола Янков... не е много ясно какво се предлага. 

Обаче инициативи от подобен тип традиционно се развиват от частния сектор, а не чрез държавно законодателство, заяви той.

„Не ми е ясно какво точно се предлага и кой ще поставя тези маркировки. Обикновено подобни сертификати се издават от браншови организации и независими сертифициращи структури, които следят за качеството и произхода на продуктите. Не виждам защо са необходими специални закони, след като това може да се случва и в момента”, заяви той.

Инж. д-р Андрей Велчев от сдружение „За достъпна и качествена храна“ пък обърна внимание на липсата на достатъчен контрол. Според него държавата не трябва да изостава от процесите в сектора, а да създаде ясни правила и механизми за тяхното прилагане.

„Най-важният въпрос е: кой ще контролира тази система. Преди няколко месеца беше обещан по-строг контрол върху цените, но впоследствие се оказа, че резултатите не оправдаха очакванията. Ако няма ефективен контрол, подобни мерки трудно ще постигнат целите си”, коментира той.

От своя страна Калфин посочи, че подобна маркировка не би довела да автоматично по-високи цени, тъй като изборът остава в ръцете на потребителите.

Както е известно, като се почне от злощастното въвеждане на сигнатура "БДС" преди няколко години и се мине през замислените от Делян Пеевски "магазини за хората" с опция - пощаджийките да продават кашкавал и сирене, и се стигне до плановете на "Прогресивна България" за "справедлива цена" и "кошница с грижа", досега нито една сходна инициатива не е дала абсолютно никакъв резултат. Освен - евентуално увеличаване на корупционния натиск над БАБХ и пр. сходни контролни органи.

Коментар на Клуб Z: Директно противоречие със законодателството на Европейския съюз

В опит да демонстрира грижа за местното производство, властта отново повдига темата за държавна подкрепа на родното земеделие и хранително-вкусова промишленост. Предложенията за създаване на официален гарантиран бранд за български стоки и знаци за качество за ресторанти, сервиращи местни храни и вина, на пръв поглед срещат одобрение сред част от обществеността. Зад тези добри намерения обаче се крие сериозен правен капан, тъй като подобна държавна намеса навлиза в директно противоречие със законодателството на Европейския съюз.

Ивайло Калфин илюстрира тезата си с факта, че когато се каже „шампанско“, не се визира просто вид вино, а конкретен регион във Франция с множество производители, като допълни, че България има сходен потенциал.

От гледна точка на европейското право обаче тук се прави съществено смесване между географските означения и държавния протекционизъм. Механизмите за Защитено наименование за произход (ЗНП) и Защитено географско указание (ЗГУ) са изрично базирани на конкретен регион, землище и спецификация на продукта, а не на национална държавна принадлежност. Когато Калфин отбелязва, че произходът се използва като предимство пред потребителите и че подобна маркировка не би довела до автоматично по-високи цени, той пропуска важния правен детайл, че държавата няма право да организира или подкрепя схеми, които фаворизират стоки единствено въз основа на критерия „произведено в България“.

Още през 1982 г. Съдът на ЕС постановява емблематичното си решение по делото "Комисията срещу Ирландия (Commission v Ireland), известно и като като "Купувайте ирландско" (Buy Irish). Тогава Ирландия прави опит с държавна подкрепа да насърчи купуването на местни продукти за сметка на вносните. Решението на съда в Люксембург е категорично: всяка кампания или схема, организирана или подкрепяна от държавата, която стимулира купуването на национални стоки, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение и нарушава член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако българската държава регламентира със закон или субсидира гарантиран бранд за родно производство, тя автоматично поставя в неравностойно положение производителите от останалите държави членки и изкривява конкуренцията на вътрешния пазар.

Напълно в синхрон с правно-икономическата логика на ЕС, икономистът Никола Янков подчерта по време на дискусията, че инициативи от подобен тип традиционно се развиват от частния сектор, а не чрез държавно законодателство. Той заяви, че подобни сертификати обикновено се издават от браншови организации и независими сертифициращи структури, които следят за качеството и произхода, поради което не вижда причина за приемането на специални закони. Тезата на Янков точно отразява разграничението в европейската съдебна практика. Частните асоциации и независимите бордове са напълно свободни да създават доброволни стандарти за качество и да ги налагат на пазара. Проблемът възниква единствено тогава, когато държавата превърне подобна марка в официална институционална политика или предостави административни и финансови предимства на заведения, използващи местни продукти, което би представлявало и забранена държавна помощ по смисъла на член 107 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).

Намеренията за държавно гарантирани български брандове изправят страната пред риск от бързо задействане на процедура за нарушение от страна на Европейската комисия. Вместо да се прави опит за въвеждане на протекционистични законодателни мерки, правилното и законосъобразно решение е държавата да подпомага браншовите организации при регистрирането на реални географски означения и специалитети с традиционно гарантиран характер по утвърдените европейски процедури.