Падналият край Кардам дрон е примамка, тип „Майя“, с геометрични размери 2 на 2, с възможност да носи до 5 кг взрив. Производство на украинската страна. Цената на един такъв дрон е 4500 до 5000 евро/долара. Най-вероятно идва от румънска територия и посоката е към българска територия. В момента се изследват частите, които са намерени от дрона, включително се прави опит да се извлече информация за траекторията на самия полет. Има съмнения, че това ще успеем да го направим, повредени са голяма част от елементите на управленската платка. GPS модулът е открит, той не е защитен по никакъв начин. Дронът е с дървена конструкция, единствената метална част е двигателят.

Две са основните версии за навлизането на дрона на наша територия - едната, че сигналът на GPS е бил заглушен и това е отклонило апарата. Вторият вариант е проблем в системите за управление. Има идентификации за подобно нещо, тъй като част от чиповете точно такава информация предоставят - чипът е проблемен и той да е довел до отклоняването на дрона." 

Това обяви в студиото на БНТ министърът на отбраната Димитър Стоянов след първоначалния оглед на безпилотния апарат, който предполагаемо се взриви на румънската граница в българска територия. Това на практика означава, че дронът може и да не е бил нарочно отклонен, а изначално с не особено изправни части. "Работим с колегите от Румъния и Украйна и очакваме отговор от украинска страна днес дали дронът е излетял от украинска страна" - посочи Стоянов.

От думите му се разбра и че е възможно той да не е носил взрвив. 

"На земята няма кратер от разлив на взривно устройство", каза военният министър. "Очаквам резултатите от изследването на МВР, които да кажат дали е имало взрив", допълни той.

БНТ първа публикува снимки на дрона.

Има нужда от нови системи за откриване и унищожаване на летателни апарати, които трябва да бъдат закупени по най-бързия начин, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред БНТ, след като на 8 август дрон навлезе във въздушно ни пространство и се взриви на 100 м навътре в българската граница от посока Румъния.

"Усилено работим по механизма SAFE за закупуване на такива системи", посочи министърът като допълни, че ще са в порядък около 10 броя. "Тези системи към момента имат радиус от три до пет километра", обясни той. 

Снимка БНТ
Снимка БНТ

След като оценихме ситуацията в Румъния, още на 31 юли разположихме вертолети и самолети, но дронът най-вероятно е летял на изключително ниска височина, обясни министърът и допълни, че е изпуснато дълго време за подготовка.

"От 2023 г. се води война на дронове около нас, а мерки към момента не са приети", допълни той.

Стоянов обърна внимание, че по механизма SAFE България не е предоставила нито едно име на българска фирма, която да бъде част от механизма и финансовите средства, които ще получим като заем да бъдат дадени на силните икономики. На въпрос за компании около град Самоков, които развиват антидрон системи и сътрудничество с тях, министърът потвърди, че има две български компании, с които Министерството на отбраната разполага, което е твърде недостатъчно.

"Отбранителната индустрия е просто едно сираче в индустриалния комплекс на България - тя беше недоглеждана и по никакъв начин не е била стимулирана да продължава да произвежда", каза той.

Стоянов коментира, че при евентуално засичане на дрон бихме имали същата реакция като тази на Румъния - за нещо, което струва 5-10 хил. долара, ще изхарчим суми от порядъка на 500 хил. до 1 млн. долара или евро. Той допълни, че на първо място реагираме със самолетите МиГ - 29, като се обръща внимание и на допълнителните средства - “Кугър”, СУ -25 и взривително ракетен комплекс. Самолетите СУ-25 биха могли да свалят дрон от въздуха, защото имат боен комплект от 20 снаряда и са въоръжени с ракети “въздух-въздух”.

За американските самолети на летище "Безмер" министърът коментира, че споразумението за разполагането им е било правилно решение. По думите му в момента на летище "Безмер" има два броя американски самолети, а според споразумението могат да бъдат до осем. Тези два самолета в момента не участват в логистични операции, свързани с Близкия изток.

По отношение на средствата за отбрана в следващия бюджет Стоянов посочи, че има достатъчно средства и процесът по модернизация на българската армия ще продължи и през следващата година.

За следващата година е предвиден процент от 2,33 от брутния вътрешен продукт (БВП), посочи Стоянов и допълни, че тези средства основно идват от механизма SAFE.

По отношение на самолетите F–16 като процент на изправност на авиационната техника се доближаваме до това, което американските ни колеги успяват да направят, посочи Стоянов. Инженерно-техническият състав полага неимоверни усилия и за момента успяват да поддържат самолетите и подготовката върви интензивно. Министърът добави, че не приема упрек за забавена подготовката, защото е важно да се премине през всяка една стъпка, за да бъдат опитни летците и самолетите. Стоянов посочи, че трябва да имаме поне 16 самолета, но за закупуването на втори ескадрил "все още си мечтаем".

"Имаме осем самолета, два, от които са дежурни и два отказали се - това прави по 200 часа на самолет, което средно по 800 часа на 20 летци прави 40 часа на летец при изискване 120 часа на самолет и 40 ч. на тренажор. До 2028 г. -2029 г. не очаквам да се лети само с F-16, а ако се забави втората партида, може да е така и до 2030 г.", каза той.

Във връзка с поддръжката на МиГ-29 той добави, че коренна промяна няма и се поддържат само и единствено заради способностите, които притежава нашия инженерен технически състав. За набавянето на резервни части и нови самолети се търсят варианти, като един от тях е за доставяне на части от Полша и от Унгария, като не се изключва и възможността на вземане на цял самолет от полска страна. Пусната е и обществена поръчка за ремонт на двигатели на МиГ - 29 и до въвеждане на Ф-16 в оперативна готовност, обясни той. Стоянов допълни, че нито един човек, в която и да е база, няма да сложи своя подпис върху неизправна техника.