Десетина хлапета. И зверски убит мъж на 37 години в Пловдив - Града на тепетата. Полицията действала ефективно и прокуратурата - безупречно. Арестуват 10-има, и обвиняват 5-има. Нищо, че всички са присъствали.

Не ме интересуват подробности - че били от банди, локали, неонацистки групировки и прочие версии. Интересува ме едно - как петимата на практика са смятани за невинни. Разказват, че просто били минали оттам, видели какво се случва, дори са се опитали да спрат биячите. Но никой не си е вдигнал неизменния спътник в живота - телефона, за да звънне на 112. Тогава може би един човешки живот можеше да бъде спасен. Дори полицията да не стигне навреме, воят на сирените би ги накарал да спрат, да се разбягат.

Не, те са наблюдавали - как някой си тръска цигарата в раните по главата на пребития, как ритат изпадналия в безсъзнание, как, по думите на разследващите, "здрава част" няма по тялото му. И понеже телефонът все трябва да служи за нещо - снимали са се. Невинно.

Според колеги, да, има в закона текст, според който си длъжен, ако присъстваш на престъпление, да уведомиш властите. Но този текст... не играел значителна роля. Как едни не убили никого и заровили трупа му, не били обявени за съучастници.

Тези деца твърдят, че линчуват педофил - не е доказано, дори няма намек в биографията на този човек. Дори да приемем, че мотивът им е реален, уличното правосъдие се развихря нали знаете кога? Когато липсва или е недъгаво институционалното такова. Ако в закона липсва понятието справедливост, той не е добър закон. Дали ще наругаем прокуратура, съд - няма значение, ако законът позволява техните решения. А никой не ни забранява да наругаем самия закон (особено като знаем кой го създава). И да поискаме промяната му.

Защото той не бива да допуска да биват смятани за "невинни" очевидци, които от гледна точка на справедливостта са съучастници. Тези, които отминават насилието с лека ръка, затваряйки си очите, са виновни. Може би не със същата тежест на нанасялите смъртоносни удари, но са виновни.

Хиляди случаи, при които някой упражнява насилие върху някого, и хората отминават. Пребита жена вкъщи? Семейна работа... Малтретирано дете в подлез? Не е моето, не ме засяга.

Отучването да бъдем съпричастни, да бъдем хора, също се отглежда - с години. И го виждаме поникнало - в децата ни. Бабаитът, който се хвали, че ще пребие оня, който е паркирал на мястото му, или поне ще му спука гумите, отглежда дете, което търси саморазправа - по своите представи за това. Децата на оня, който вади пистолет, защото котката на съседите е прескочила оградата му, стават не просто свидетели, те са възпитавани по този начин.

И ако работата на законите е да дисциплинират и да възпитават - в справедливост - да ги изискаме. От народните ни избраници.