Извънредните мерки, които държавите по Дунав предприемат заради драматично ниските нива на реката, могат да създадат опасност за питейната вода в България, пише „Политико“.

Проблемът идва от продължаващата суша, свързана с климатичните промени, а действията на отделните страни могат да имат последици за съседите им и за екосистемите надолу по течението.

Димитър Куманов от българското сдружение „Балканка“ предупреждава именно за потенциалното отражение върху питейната вода в България. Според него държавите предприемат спешни действия, без да отчитат в достатъчна степен по-широките последици от тях.

Ниските води вече принудиха властите по Дунав да прибягнат до необичайни мерки. Румъния използва експлозиви, за да насочи повече вода към АЕЦ „Черна вода“. Унгария потопи плавателни съдове в опит да запази водния поток край АЕЦ „Пакш“.

Проблемите засегнаха пряко и България. Около 180 туристи трябваше да бъдат евакуирани от заседнал кораб край Видин.

Залогът далеч не е само корабоплаването. Дунав е втората по дължина река в Европа и е ключов източник за питейно водоснабдяване, земеделие и промишленост. Водите му се използват и за охлаждане на големи атомни електроцентрали и за производство на електроенергия от ВЕЦ. Басейнът на реката обхваща 19 държави и от него зависят десетки милиони хора.

Повтарящите се засушавания обаче заплашват тази система. Прогнозите са подобни ситуации да възникват все по-често, което поставя въпроса за наличните водни ресурси, потреблението и способността за задържане на вода и устойчивост при суша.

АЕЦ също зависят от Дунав

Особено чувствителна е енергетиката. Унгарската АЕЦ „Пакш“, която използва водите на Дунав за охлаждане, осигурява около 40% от електроенергията в страната. Румънската АЕЦ „Черна вода“ произвежда около една пета от електричеството на северната ни съседка.

Така прекалено ниското ниво на реката се превръща едновременно във воден и енергиен проблем.

Този месец Унгария започна изграждането на праг в речното корито - конструкция, подобна на язовирна преграда, която трябва да повиши нивото на водата около „Пакш“. Според Тамаш Грубер от програмата „Живи реки“ на Световния фонд за дивата природа (СФДП) в Унгария подобна намеса може да бъде полезна като краткосрочна мярка за повишаване на нивото нагоре по течението.

Наличната информация обаче не е достатъчна, за да бъдат оценени изцяло екологичните последици и ефективността при бъдещи периоди на екстремно маловодие. Такава конструкция може да влоши условията надолу по течението и да засегне преноса на наноси, рибите и други водни организми.

Именно подобни ефекти са от особено значение за България като държава, разположена по долното течение на реката.

Национални решения за обща река

Мерките срещу сушата остават предимно национални и разпокъсани между седемте държави от ЕС, през които преминава Дунав, както и Сърбия, Молдова и Украйна.

Съществуват структури за координация, сред които Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД). Отделните държави имат и национални институции, които отговарят за корабоплаването, управлението на водите и опазването на околната среда. Те си сътрудничат при наблюдението на реката и корабоплаването, но в крайна сметка действат в рамките на собствените си национални правомощия.

Европейската рамкова директива за водите задължава страните членки да защитават и възстановяват реките, езерата и подземните води и да координират управлението им на равнище речни басейни, а не само според националните граници.

Въпреки това ЕС няма единна задължителна политика за справяне с недостига на вода в Дунав и останалата част от Европа. Отговорността е разделена между националните правителства и органите за управление на речните басейни, а редица нови мерки за устойчивост остават доброволни.

След сушата през 2022 г. група учени призова за европейска директива за сушата, която да хармонизира и наложи общи политики за управление на риска. Изследванията им показват значителни регионални различия в способността за реакция, а в редица държави мерките остават краткосрочни и предприемани едва след възникването на кризата.

Европейската стратегия не е задължителна

Брюксел представи и Стратегия за устойчивост на водите с около 50 мерки за подобряване на водната сигурност в ЕС. Сред тях е обещание Европейската комисия да предостави на държавите технически насоки за изготвяне на планове за управление на сушата. Самите планове обаче не са задължителни.

Европейското законодателство за възстановяване на природата предвижда до 2030 г. в Европа да има 25 000 километра свободно течащи реки, които не са възпрепятствани от изкуствени бариери като язовири. Приносът на отделните държави към тази цел обаче до голяма степен зависи от тях самите.

В същото време Брюксел планира преразглеждане на Рамковата директива за водите, включително с фокус върху облекчаване на правилата за защита на водите при миннодобивната дейност.

Екологични организации предупреждават, че и сега прилагането на директивата е непоследователно.

Анализаторът от Унгарската асоциация на водоснабдителните дружества Гергей Паткьо посочва, че между органите за управление на речните басейни има добро сътрудничество и европейската директива подпомага координацията. Според него обаче промяната на правилата може да създаде допълнителен натиск върху питейното водоснабдяване при суша.

Димитър Куманов смята, че европейската правна рамка трябва да бъде спазвана стриктно и да стане по-строга, така че естествените водни ресурси да получат по-добра защита.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.