Демократичната общност има власт, дори когато няма власт. Това е впечатлението от заявките в началото на новия политически сезон.

Управляващите от "Прогресивна България" дават мило и драго - поне според публичните им изявления - да избират ВСС заедно с ПП и ДБ. Говорещи глави от телевизора, които традиционно и от отдавна обслужват Румен Радев, с пяна на уста обясняват, че ПП и ДБ нямат друг избор, освен да си взаимодействат с властта.

Защото тази власт ще управлява дълго. И няма никакъв смисъл, видите ли, да се протестира срещу нея. Може само да се взаимодейства.

Разбира се, протегнатата ръка от ПБ върви ръка за ръка с откровени обиди. Като например, че всички тролове са от ПП и ДБ и неофашистите насилници са техни креатури.

От другата страна ГЕРБ и лично Бойко Борисов носят от девет кладенеца вода, само и само да убедят ПП и ДБ за общ кандидат на предстоящите избори за президент. Дори вече спряха да предлагат на ПБ да им гласуват кандидатите за ВСС, без да поставят условия.

Разбира се, и тук има обвинения. Като например това, че ПП и ДБ са докарали Румен Радев на власт.

Демократичната общност е имала цялата власт само веднъж - при управлението на Иван Костов. Но винаги е била нещо като валидатор на всяка власт.

Неписано правило в българската политика е, че с демократичната общност е добре да си в коалиция. Но ако не си в коалиция, е хубаво поне тази общност да не ти е върла опозиция.

Силата на демократичната общност идва не от броя на избирателите, които се числят към нея - те не са много и обикновено са зле организирани, трудно подлежат на партийна дисциплина. Силата им обаче идва от политиката, която тази общност защитава - България на Запад и колкото се може повече на Запад.

Това е единствената правилна политика. И с това са наясно дори и русофилите, които не притежават нищо руско, освен увредените си от руска пропаганда глави.

Демократичната общност е западния прът в източното колело, така любимо на българския народ - особено на последните парламентарни избори. И при всичките й кусури тази общност успя да направи така, че противно на всякаква логика малкият прът надделя над голямото колело.

България е окончателно интегрирана в Запада, това не може да се промени дори от настоящото проруско управление и е едно малко политическо чудо. Особено предвид русофилското невежество на огромна част от българите, чието съзнание е тежко поразено от пропагандата на Кремъл.

Въпросът сега е какво ще направи демократичната общност с голямата власт, която има. Избор на ВСС заедно с ПБ не трябва да се изключва.

Но всичко зависи от кандидатите, които ще бъдат окончателно номинирани. Впечатленията към този момент са по-скоро противоречиви.

Що се отнася до общ кандидат на президентските избори с ГЕРБ – това не е вариант. Защото не е сигурно, дали този общ кандидат ще стане президент.

Но е сигурно, че демократичната общност ще загуби част от влиянието си, а от там и част от властта си, ако влезе в подобно сътрудничество.

Щеше да бъде чудесно ако ГЕРБ е истинска прозападна партия, с която демократичната общност да си сътрудничи без колебание. Само че не е и има много примери за това.

А демократичната общност няма друг избор, освен да е единствената непоколебимо прозападна обществена прослойка. Защото това е единствената власт, която има.