Цените на петрола се повишиха с повече от 3% в понеделник, след като САЩ нанесоха нови удари по ирански цели, а Техеран отвърна с атаки срещу американски военни обекти. Международният сорт Brent отново премина границата от 90 долара за барел, засилвайки опасенията за нов скок на инфлацията в световен мащаб.

Особено голямо значение има Ормузкият проток – един от най-важните маршрути за световните енергийни доставки. През него нормално преминава около една пета от световните количества петрол и газ. Трафикът през протока все още е далеч под нормалните нива, а заплахата за корабоплаването остава висока. Именно това кара пазарите да реагират толкова чувствително на всяка нова военна ескалация.

През последната седмица цените на петрола всъщност се понижаваха, тъй като инвеститорите очакваха дипломатически пробив и постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормуз. Новите удари обаче отново върнаха опасенията за прекъсване на доставките.

Ключовият въпрос за пазарите вече не е само дали ще има нови военни удари, а дали те ще доведат до трайно нарушаване на физическите доставки на петрол.

В България цените на горивата също вървят нагоре. Бензин А 95 струва 1,56 евро за литър, а дизелът е 1,83 евро за литър. Цените у нас вървяха нагоре дори когато цената на петрола спадаше.

На фона на поскъпването на петрола допълнителен натиск върху финансовите пазари оказаха и коментарите на председателя на Федералния резерв Кевин Уорш. В речта си на симпозиума в Джаксън Хоул Уорш даде сигнал, че Фед може да се наложи отново да повиши лихвите, ако инфлацията не се насочи достатъчно бързо към целта от 2%.

По думите му базисната инфлация трябва ясно и достатъчно бързо да се движи към целта. В противен случай „все още имаме работа за вършене“. Уорш определи сегашната инфлация от 3,7% като „тревожна“. Тя е почти два пъти над целевото равнище на Федералния резерв.

В същото време той не заяви директно, че подкрепя конкретно повишение на лихвите.

„Ангажиран съм с дисциплина, а не с решение“, каза Уорш.

Изказването му обаче беше достатъчно, за да засили очакванията на инвеститорите за по-строга парична политика. Пазарите вече оценяват с по-голяма вероятност евентуално повишение на лихвите през септември. Петролът и инфлацията поставят Фед в трудна ситуация

По-високите цени на енергията представляват допълнителен проблем за Федералния резерв. Ако петролът остане скъп за по-дълго време, това може да поддържа инфлацията висока и да ограничи възможностите на централната банка да намалява лихвите.

В петък и трите основни индекса на Уолстрийт приключиха със спад. Доходността по краткосрочните американски държавни облигации се повиши рязко, а доларът поскъпна. Златото, което традиционно се представя по-добре при по-ниски лихви, поевтиня.

Азиатските пазари също останаха под натиск. Технологичните компании бяха сред най-засегнатите, тъй като високите лихви оскъпяват финансирането на мащабните инвестиции в изкуствен интелект.