Световната икономика навлиза в период на повишена несигурност, в който енергийният шок, рекордно високият публичен дълг, инфлационният натиск и геополитическите рискове се преплитат и създават условия за нестабилност на пазарите. Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, че глобалният растеж през 2026 г. се очаква да бъде около 3 процента, но рисковете пред перспективите остават значителни, предаде БТА, позовавайки се на прессъобщение на институцията. По думите ѝ това е забавяне спрямо прогнозата за 2025 г., когато световната икономика е нараснала с 3,4 на сто. Георгиева подчертава, че енергийният шок не е приключил, Ормузкият проток остава частично затворен, а запасите от петрол и газ трябва да бъдат възстановени. Развитието на изкуствения интелект увеличава търсенето на енергия, а предстоящият зимен сезон в Северното полукълбо добавя допълнителни рискове.

Според МВФ световният публичен дълг вече доближава 100 процента от глобалния БВП, надхвърляйки нивата след Втората световна война, и се очаква да продължи да расте. Процесът на забавяне на инфлацията е спрял в много страни, докато фискалният натиск тласка нагоре доходността по основните облигации и засилва опасенията за взаимодействието между фискалната и паричната политика. Георгиева призовава централните банки да се съсредоточат върху ценовата стабилност, а правителствата – върху надеждни средносрочни планове за намаляване на бюджетните дефицити и структурни реформи за премахване на пречките пред растежа.

Дълговите проблеми на развиващите се страни остават сериозни, въпреки известен напредък. Повишаването на лихвените проценти в развитите икономики увеличава доходността по облигациите в голяма част от света, което ограничава възможностите на държавите с ниски доходи да финансират ключови инвестиции. Според Георгиева рязкото намаляване на външното финансиране, включително заради съкращаването на официалната помощ за развитие, задълбочава проблема. МВФ отчита и нарастващи глобални дисбаланси: през 2025 г. прекомерните дисбаланси са се увеличили с 0,7 процентни пункта от световния БВП – най-голямото нарастване за последното десетилетие, като значителен принос имат САЩ и Китай.

На този фон азиатските фондови пазари реагираха рязко на новата вълна инфлационни опасения и на покачването на доходността по японските държавни облигации. Индексите на Токийската фондова борса се сринаха, след като доходността на 10-годишните японски облигации достигна 3,015 процента – най-високото ниво от септември 1996 г., съобщи Киодо, цитирано от БТА. Nikkei 225 спадна с 2,85 на сто, а Topix – с 2,40 на сто. Щатският долар отслабна до около 159 йени, след като член на Управителния съвет на Bank of Japan подчерта необходимостта от ранно повишение на лихвите. В Сеул индексът KOSPI се понижи с близо 4 процента на фона на ръст в цената на суровия петрол, предаде Йонхап. Hang Seng в Хонконг спадна с 0,20 на сто, Shanghai Composite – с 0,97 на сто, Taiex в Тайван – с 1,67 на сто, а индийският Sensex – с 0,64 на сто.

Сривът на световните пазари на облигации се задълбочи, като разходите за обслужване на държавния дълг достигат най-високите нива от десетилетия. Доходността на 10-годишните американски облигации се повиши до близо 4,81 процента, а покачване към границата от 5 процента би могло да разтревожи допълнително фондовите пазари, съобщи Ройтерс. Доходността на японските облигации се задържа над 3 процента – 30-годишен връх, а австралийските достигнаха 5,198 процента – максимум от над 15 години. Фючърсите върху германските облигации спаднаха до най-ниско ниво от 2011 г., а френските OAT – до рекордно ниско. Експерти отбелязват, че инвеститорите изискват по-висока премия заради инфлацията, фискалните рискове и огромния обем дълг, който излиза на пазара. Вълната от продажби на облигации от големи технологични компании, които финансират бума в изкуствения интелект, добавя натиск върху пазара.

Паралелно с това цените на петрола продължиха да растат, след като САЩ и Иран си размениха удари през нощта – най-сериозната ескалация от седмици, съобщи Ройтерс. Фючърсите на Брент се повишиха до около 95,40 долара за барел, а американският суров петрол – до 90,66 долара. Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция заяви, че атаките ще ограничат още повече трафика през Ормузкия проток – критичен воден път, по който преди конфликта преминаваше около една пета от световните доставки на петрол. Анализатори на ING предупреждават, че преминаването през маршрута е под заплаха, а пазарът вече отразява не само риска от война, но и цената на един нерешен конфликт. Данни на Американския институт за петрола показват спад на запасите от суров петрол в САЩ с 2,6 млн. барела за седмицата до 28 август.

Високите цени на петрола започват да оказват пряко влияние върху авиационния сектор. Ирландският нискотарифен превозвач „Райънеър“ предупреди, че някои авиокомпании може да се окажат в затруднено положение да запазят капацитета си или дори да оцелеят през зимата, ако цените на горивата останат високи, съобщи ДПА. Световната организация за въздушен транспорт IATA отчита, че средната цена на авиационното гориво се е увеличила с 8,2 процента през последния месец до около 156 долара за барел, а за последната година – със 74,2 процента. „Райънеър“ е хеджирала около 80 процента от горивото си за 2027 г. при 67 долара за барел, но понижи прогнозата си за броя на пътниците от 216 млн. на 214 млн., за да ограничи разходите през зимния сезон. Компанията очаква значително поскъпване на билетите за кратки разстояния, тъй като конкуренти без достатъчно хеджиране може да се затруднят да запазят капацитета си.

Глобалната картина, очертана от МВФ и пазарните реакции, показва икономика, която се движи между технологичния подем и енергийната несигурност, между растежа, стимулиран от изкуствения интелект, и тежестта на рекордния дълг. Геополитическото напрежение в Близкия изток, разпродажбата на облигации и сривовете на борсите в Азия подчертават колко тясно са свързани енергийните пазари, финансовата стабилност и глобалният растеж. В този контекст предупреждението на МВФ за необходимостта от структурни реформи, фискална дисциплина и международно сътрудничество звучи все по-належащо.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.