Премиерът Румен Радев не спомена нито веднъж Украйна и Русия в съвместното изявление с председателя на Европейския съвет Антониу Коща.

Докато Коща бе категоричен, че Кремъл трябва да спре тази война и че ЕС няма да отслаби натиска си срещу Русия.

3 септември 2026 г. Снимка БТА

София бе поредна спирка от обиколката из страните членки на ЕС на председателя на Европейския съвет. Той обсъжда с държавните ръководители бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС, сигурността, устойчивостта и ситуацията в Украйна.

Дори когато стана дума за бъдещото разширяване на ЕС, Коща говори за Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Докато Радев изобщо не спомена Киев и Кишинев.

„Дискутирахме как да направим така, че необходимостта от по-голяма конкурентоспособност да може да се разпределя правилно в годините, всички страни членки да имат равен достъп до големия кохезионен фонд, да имат равен достъп до важните инструменти, които ще движат този фонд, така че по-малко развитите държави да не изостават в своето технологично и промишлено развитие“, каза Радев.

Той предложил на Коща да се мисли за нов термин - индустриална кохезия:

„Да не говорим само за кохезия, както е до момента класическата кохезия по социални програми, по инфраструктура, а такава кохезия, която да дава възможност на всички страни членки да участват принципно, да участват равностойно в технологичното и индустриално развитие на Европа.“

Що се отнася до отбраната, според Радев всички предизвикателства пред нас в системата за сигурността изискват да обединяваме научните, индустриалните и технологичните ни усилия.

„И България допринася активно по основната визия на ЕС за повишаване на нашата обща сигурност. А тя се крепи на нови програми, нови инициативи, инициативата за общата ни защита от дронове, европейския въздушен щит, европейския космически щит“, изтъкна министър-председателят.

Друга тема е била европейската свързаност – транспортна, енергийна и цифрова. Радев говори за стратегическото място на България в бъдещите транспортни и енергийни коридори. Той изтъкна, че през нашата страна минава Транскаспийският коридор. Същото се отнася за бъдещите коридори на страните от Персийския залив с цел минимизиране риска за водния транспорт в Ормузкия проток. България ще направи така, че с помощта на ЕС да подобри своята шосейна и жгелезопътна свързаност, за да не се превръща в зона с намалена пропускливост на огромните потоци, които ни очакват в бъдеще, заяви той.

„Необходимо е да продължим да работим заедно за Украйна“, категоричен бе Антониу Коща.

ЕС е решен да я подкрепя, докато тя се отбранява.

„Както знаете, враждебното поведение на Русия излиза извън границите на Украйна. Виждаме го на територията на ЕС – дронове по нашите граници, кибератаки, сривове на критична инфраструктура, опити за подкопаване на нашите демокрации. Време е Русия да спре тази война и да не я ескалира. Заплахите на Русия няма да намалят нашата решимост да подкрепяме Украйна, колкото е необходимо. Русия трябва да разбере, че Европа няма да отстъпи. Напротив – ние ще засилим натиска върху Русия, докато тя прекрати убийствата и покаже истински ангажимент за мир. Време е за прекратяване на огъня и започване на истински мирни преговори“, настоя председателят на Европейския съвет.

2026 година е ключова за България, каза още Коща. Сред причините е въвеждането на еврото от 1 януари.

Същевременно годината е решителна и за ЕС:

„До края ѝ трябва да одобрим дъргосрочния бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. От основно значение е да се уверим, че през 2028 г. инвестициите ще продължат да текат към тези, които изграждат благоденствието на Европа – нашите фермери, нашите компании, нашите изследователи, нашите иноватори.“

Европейският бюджет трябва да задоволява амбициите на ЕС и да бъде в съответствие с приоритетите му – най-вече в ключови сфери като отбраната и сигурността, конкурентоспособността, иновациите и стратегическата устойчивост, тъй като те са основните стълбове на благоденствието, устойчивостта и равното развитие на всички региони, включително на тези в България, допълни Коща.

Затова следващата многогодишна финансова рамка (МФР) ще има изцяло нова архитектура в сравнение с настоящата, каза Коща.