Последните парламентарни избори на 19 април доведоха до тектонични размествания на политическия терен у нас. Новата партия на Румен Радев „Прогресивна България“ (ПБ) получи абсолютно мнозинство от 131 депутати и прати в дълбока опозиция ГЕРБ на Бойко Борисов, която бе водеща сила в последните близо 20 години.

Нова партийна система

БСП не влезе в Народното събрание за първи път след демократичните промени. Още една водеща партия от прехода обаче е напът да изпадне от политическата игра. Това е ДПС, която през почти всички години след 1989-а имаше много специфична роля. Тя бе хегемон, но само в т. нар. смесени райони, което обаче й бе достатъчно да бъде „вечният балансьор“, с който всички власти трябваше да се съобразяват. И почти постоянно ДПС бе в управлението – явно или не съвсем.

На изборите през април партията получи рекордно нисък резултат от малко над 230 хиляди гласа, равняващи се на 7,12%. И сега разполага със само 21 народни представители, от които този път не зависи почти нищо. Поне на този етап.

За разлика от други години обаче, настоящият срив може да не се окаже само временно отстъпление.

„България е на прага да утвърди нова партийна система“, каза наскоро социологът Първан Симеонов. „Пеевски в момента е на ръба на влизане в парламента на следващи избори. Аз затова казвам, че сме в нов исторически момент. То почти няма ДПС“, коментира още той.

Трансфер на кадри

Основна причина за кризата в партията е разцеплението, което започна през лятото на 2024 г. между създателя на формацията Ахмед Доган и неговото одиозно протеже Делян Пеевски.

Изненадващо или не, Пеевски успя да овладее ДПС. Останалите верни на Доган пък създадоха нова партия – АПС. Тя обаче не показа потенциал – на изборите през април получи само 50 хиляди гласа, или малко над 1,5%.

Една част от фракцията около Доган пък премина в редиците на „Прогресивна България“ - основно млади хора, които не са сред знаковите и разпознаваеми лица на Движението за права и свободи.

Партията на Румен Радев има амбицията да приключи монопола на ДПС в смесените райони и изглежда точно сега е моментът това да се случи.

Партийни постове за български турци

„Прогресивна България“, изглежда, работи сериозно с тази общност и това е видно по няколко направления. В парламентарната група на ПБ има шестима депутати с турски имена – част от тях имат минало в ДПС, но другите са нови в политиката. Това са Фатме Рамадан, Емине Гюлестан, Нихал Юзерган (тя дори има турско гражданство), Месут Рушид, Рашид Узунов, Тефик Парафитов.

Показателно е, че Румен Радев избра Емине Гюлестан и за един от четиримата зам.-председатели на партията си.

В смесените райони турската общност по правило се консолидира около един лидер, защото в нея единството е особено важно. Въпросът е сега кой е този лидер и настъпва ли сериозна промяна. Делян Пеевски до голяма степен спечели битката с АПС, но след изборите започна бързо да губи реномето си на най-силния човек в държавата, от когото зависи всичко. А в ПБ са решени категорично да изместят партията му като доминантна сила в „турските“ общини, показа проучване на Клуб Z.

Структури във всички "турски" общини

Партията на Румен Радев започна ударно да гради структури, готвейки се за атака и на местните избори през есента на 2027 г. Твърди се, че вече са покрити всички 265 общини, т.е. напълно обхванати са и смесените райони.

Депутатите от турски произход също са ангажирани в този процес, оглавявайки местни организации.

През последните месеци в някои общински съвети представители на ДПС се обявиха за независими. Засега процесите са в зародиш, но бързо могат да тръгнат към повсеместен разпад.

От ПБ твърдят неофициално, че нямат намерение да работят с хора, които досега са обслужвали Делян Пеевски. Т.е. ще се търсят нови лица и такива, гравитирали около Доган след разцеплението.

Лансиране на кадри в публичната администрация

Един от системните проблеми, изтъквани през годините от ДПС, е, че на тяхната общност не се дава достатъчен излаз към институциите. Това е особено видимо в структурите за сигурност – МВР, армия, специални служби, където лица от турски произход почти няма. Още по-малко на ръководни позиции. Това, разбира се, произтича от наложените стереотипи, че българските турци са неблагонадеждни хора, които могат да се окажат предатели в полза на южната ни съседка – петвековна „поробителка“.

За да може да измести ДПС в смесените райони, на „Прогресивна България“ ще се наложи да лансира лица от тези места на политически позиции, както и в администрацията и това вече се случва, засега плахо.

Така например премиерът Радев назначи за зам.-министър на икономиката Левент Мемиш, който бе депутат от ДПС, а после от АПС в последните два парламента. Парламентарен секретар на министъра на здравеопазването пък стана човек от пресцентъра на Доган.

Помага ли Кючюк

Източници на Клуб Z твърдят, че на ПБ помага и евродепутатът Илхан Кючюк. Той е дългогодишен кадър на ДПС, като след разцеплението подкрепи Ахмед Доган. Кючюк обаче се разграничи от новата му партия АПС и в момента няма ясна политическа принадлежност.

Попитан от Клуб Z дали работи за ПБ, той бе лаконичен:

„Нямам ангажимент към нито една политическа сила в България. Концентриран съм върху работата си в Европарламента.“

През юни обаче в интервюта за български медии той отправи комплименти към Румен Радев. Пред БНТ Кючюк каза, че за първи път България има министър-председател, който говори едно в предизборната кампания и прави същото, след като поеме управлението.

Донякъде и оправда проруските позиции на премиера.

„Радев иска да говори по-скоро към тези гласове, които са в позицията да искат преговори между Русия и Украйна, и той търси логиката на Европейския съюз да бъде по-активен политически играч. Впрочем, тази идея започна да набира все по-голяма скорост в европейските институции и не е новина за вас и вашите слушатели, че тя започва да се оформя в различни кръгове. Всяка политическа група има откровени застъпници на тази идея“, каза Илхан Кючюк пред „Дарик“.

Кючюк е в деликатната позиция да е представител на европейската либерална партия АЛДЕ, като доскоро бе и неин съпредседател. Това се сблъсква с консервативната и проруска линия на „Прогресивна България“.

Защо обаче Илхан Кючюк да не се яви на следващите европейски избори с листата на ПБ? Дотогава ще изтече много вода – те ще са чак в средата на 2029 г.

Ще падне ли и Кърджали?

На парламентарния вот през април „Прогресивна България“ стана първа сила във всички области с изключение на Кърджали. Паднаха обаче „бастиони“ на ДПС като Разград, Силистра, Търговище, Благоевград, Пазарджик.

В Кърджали ПБ получи над 24%, което също е сериозен пробив, макар че ДПС взе 56%.

От „Прогресивна България“ обаче са амбицирани догодина да спечелят местния вот и там. Това би било прецедент след 1999 г., когато кмет на общината стана независимият Румен Димитров, подкрепен от СДС. Той победи след драматичен балотаж срещу Расим Муса от ДПС.

Тогава опитите за разцепление не дадоха резултат и партията, водена от все още младия Ахмед Доган, оцеля, а в годините след това получи и огромна власт.

Сега обаче Делян Пеевски и компания трудно могат да се надяват на подобен позитивен обрат, ако „Прогресивна България“ реализира амбициите си да овладее смесените райони.

Но за разгрома на Пеевски и компания ще е нужна и радикална промяна в съдебната власт и най-вече в прокуратурата. Затова ключов ще е изборът на новия състав на Висшия съдебен съвет, който се очаква да приключи до края на годината. Междувременно ще се проведат и президентски избори, които също ще са тест дали са налице сериозни промени в нагласите на турската общност у нас.