На 9 септември изтича крайният срок, в който народните представители могат да правят своите номинации за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Парламентът трябва да излъчи 11 имена - 6 за съдийската колегия и 5 за прокурорската. Ден по-рано обаче в специално отворената секция на сайта на Народното събрание видими са единствено направените от т.нар. граждански сектор предложения.

Предвид големия залог – смяна на сегашния отдавна извънмандатен (и компрометиран с редица спорни решения) ВСС, който незабавно ще трябва да избере нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд, а през 2029 и на ВКС, разговорите в кулоарите се водят тихо. Но участниците в тях уверяват, че няма да има „квотно разпределение“ според тежестта на парламентарните групи, ще се изберат само лица с висок интегритет. Уверяват и че няма да се разчита на подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Както и че някои от номинациите на неправителствения сектор ще срещнат широка подкрепа. 

Така безоблачно ли тече обаче процесът? Може ли нещо да го бламира?

Както е известно, за избора на член на ВСС в НС е нужно квалифицирано мнозинство от поне 160 гласа. От управляващата „Прогресивна България“ разполагат със 131 народни представители, като вече обявиха, че ще търсят подкрепа от всички извън модела „Борисов-Пеевски“ (т.е. ГЕРБ и ДПС), което на практика означава от „Демократична България“ (21 народни представители), „Продължаваме промяната“ (16) и „Възраждане“ (12).

По информация на Клуб Z и ПБ, и ДБ, и ПП ще припознаят някои от номинациите на гражданския сектор.

ДБ застава зад бившия служебен министър на правосъдието, бивш прокурор и част от екипа на Антикорупционния фонд – Андрей Янкулов, както и на адвокатката и бивш съдия и председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и заместник на Янкулов в МП – Таня Радуловска. Без изненада, от дясната коалиция ще номинират и съдията и служебен министър на МВР в правителството „Гюров“ Емил Дечев.

От "Да, България" обявиха по-рано днес, че ще ги номинират, чака се обявление и на ДСБ, както и решение на общата група. 

Номинация на бившия вътрешен министър в правителството "Гюров" Дечев ще има и от депутати от ПП, научи още Клуб Z.

Засега обаче не е ясно дали и тримата ще бъдат подкрепени от групата на Румен Радев, или само част от тях. 

ПП и ДБ няма да имат общи номинации, каквото бе желанието на групата на „Демократична България“, казаха още източниците. Днес ПГ на ПП се събира, за да обобщи предложенията за ВСС само в рамките на партията. Очаквало се освен припознати имена от НПО и академичния сектор (отказаха да посочат дали са конкретно Янкулов и Радуловска), депутатите на ПП да предложат поне още 5-6 номинации.

Пак по неофициална информация, сред тях ще е и Васил Пандов. Бившият депутат на ПП е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, което е и основното му занимание сега, след като не влезе в 52-рия парламент. 

„Държим на тази номинация, което не означава, че ще взривим целия процес, ако Пандов или друго предложено от ПГ или депутати на ПП лице не срещне подкрепа“, уверяват от формацията на Асен Василев.

От там посочват още, че първо искат да протекат изслушванията на предложените и от останалите групи лица, след което ще вземат решение кои от тях да подкрепят. Отказвали да водят предварителни разговори за „предрешен“ избор. 

„Смятаме, че всяка ПГ трябва да направи номинациите си, да извървим процедурата, след което да изберем най-достойните, за да възпроизвеждаме реплика на сегашния ВСС“, коментира и лидерът Асен Василев.

Самият Пандов, потърсен за коментар, нито потвърди, нито отрече готовност да приеме номинация за ВСС. Щял да изчака заседанието на парламентарната група. Посочи само, че като представител на академичните среди е бил подканян от свои колеги в университета и в този смисъл има подкрепа и от неправителствения сектор (макар формално да не бе издигнат от него до 21 август, когато изтече крайният срок).

"Може и да не се стигне до 160 гласа"

Паралелно обаче със заявката, че няма да бламират избора, ако техни номинации не срещнат подкрепа, от ПП допускат и че „може и да не се стигне до 160 гласа“. Т.е. да не дадат своите 16 гласа в подкрепа на някой кандидат, подкрепен иначе от ПБ и ДБ. При един такъв сценарий, вариант може да е и търсене на подкрепа от "Възраждане". 

Засега от ПБ не коментират и двете хипотези.

Наскоро председателят на ПГ на ПБ Петър Витанов обяви публично, че "ПБ е отворена за преговори относно определянето на състава на ВСС с всички парламентарно представени сили, които искат да се дистанцират от модела "Борисов - Пеевски". Заявката дойде на фона на първо дадената безрезервно подкрепа от ГЕРБ за всички номинации на ПБ за ВСС, изтеглена впоследствие. И на факта, че ДПС на Делян Пеевски системно гласува с ПБ по всякакви въпроси и не демонстрира опозиционност.

От формацията на Румен Радев уверяват, че всяко едно име, което предложат за 11-те места във ВСС, ще бъде щателно прегледано и няма да бъде предложено, ако подкрепата за него не е предварително гарантирана. Конкретни имена от ПБ обаче не посочват.

Така че предстои да видим кога, как и с кого ще се договори подкрепата. И ще направят ли участниците в разговорите компромиси с номинации, с които не са съгласни.

С приемането на процедурните правила по избора на квотата си парламентът все пак си остави "вратичка". При по-малко от 160 гласа лицето не е избрано, съответната колегия остава неокомплектована и в двумесечен срок парламентът трябва да открие нова процедура по номиниране.

Подготвени за сценария непълен ВСС, с последните изменения в Закона за съдебната власт в сила от 1 юли, парламентът записа, че "до встъпването в длъжност на новоизбраните членове пленумът на Висшия съдебен съвет, съответно съдийската и прокурорската колегия отлагат приемането на решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система, касаят нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове". 

Подходът може и да е спорен от конституционна гледна точка, тъй като Съветът е уреден в основния закон като състоящ се от 25 души (трима са по право - главният прокурор и председателите на ВАС и ВКС), но пък не е атакуван пред Конституционния съд. А ВСС може да функционира практически и без да е напълно окомплектован, стига съответните колегии да имат мнозинство да заседават и да взимат решения (и сегашният ВСС е в състав от 20 души, б.а.).