Да не бързаме да дамгосваме "Алтернатива за Германия", защото партията била против войната, в т.ч. в Украйна. 

Така вицепремиерът Иво Христов коментира победата на АзГ в провинция Саксония-Анхалт. Крилото на партията в провинцията е определено от германските служби като доказано дясноекстремистка организация. И вчера граждани протестираха с искане за забрана на АзГ с лозунга "заедно срещу фашизма".

Симптом за какво е победата на АзГ, бе попитан Христов в първото си интервю за Българското национално радио (което обвини в т.ч. днес в непрофесионализъм) от много време насам.

"Според мен те са предвестник на надигаща се вълна на недоволство срещу статуквото в цяла Европа. Това се забелязва в социологическите проучвания във Франция също. Имаше много бурни демонстрации срещу имиграцията във Великобритания. Това е бунт срещу милитаризацията и продължаването на кръвопролитието в Украйна, срещу имиграционната политика, която поражда проблеми със сигурността и подрива културните устои на Европа. Испанците също преживяха шок от нашествието на нелегални имигранти в Сеута преди няколко седмици. Европейците искат да съхранят своя начин на живот, своите нрави и обществата започват да осъзнават, че толерантността без граници е път на разпада на самия съюз и въобще на обществата им. Това не е бунт срещу европейската идея, напротив - това е бунт срещу похитителите на европейската идея", отвърна.

"Сценарият е непредвидим, но всеки сценарий извън общоевропейска война би бил благоприятен", сподели още мисли за бъдещето Христов. "Проблемът е, че европейският елит упорства във войната до победен край, а тя е път към самоунищожението. Т.е. благоприятният сценарий е демокрацията да предотврати войната - на власт да дойдат партии, които не следват стратегията "война до победен край". И реализмът трябва да надделее над идеологията. Никой не иска да воюва, никой нормален човек не е готов да замине да воюва за Украйна. Минаха 4 години, ние не видяхме наплив от европейци, камо ли от българи, които отиват там и се сражават в името на високи идеали, както внушава пропагандата."

На въпрос "Алтернатива за Германия" такава партия ли е, вицепремиерът с ресор човешко развитие заяви:

"При всички положения медиите бързо дамгосаха като екстремисти членовете на тази партия, а всъщност тази партия се обявява против войната. Има ли нещо по-екстремно от войната? Не, според мен не. Така че да не бързаме с дамгите и квалификациите. Време е за отрезвяване."

Христов бе попитан и за изказването си от ефира на Българската национална телевизия, че БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи, което не важи за БНР. "Къде сбъркахте, г-н Христов? Слушателите на БНР заслужават да чуят от вас какво имахте предвид. Кои принципи, според вас, БНР не защитава?" - зададе въпрос водещата Теодора Симова.

"Аз първо не мисля, че съм сбъркал, аз стоя зад думите си. Ще се съгласите, че в България има достатъчно лицемерни евроатлантици, членове на БКП преди '89 г., които гостуват почти ежедневно в БНР" - отвърна той, без да назове нито едно име. - "Но ако трябва да отговоря на общия ви въпрос (въпреки че въпросът бе конкретно за БНР, б.р.), бих казал че политиците и журналистите трябва да приемат критиките като нещо нормално, никой не е длъжен да ни харесва. Аз имам свое мнение и не се притеснявам да го заявя. Работил съм в БНР и познавам къщата, там работят чудесни професионалисти, това е най-добрата школа."

На забележката, че обобщаването и лепенето на етикети е грешка, вицето на Румен Радев бе принуден да се съгласи. Но:

"В БНР редом до големите професионалисти работят и пропагандисти, това също не е лъжа. Така че да не обобщаваме - има и от едното, и от другото."

Оценката я оставяме на аудиторията - сложи точката Симова.