Правителството на Румен Радев е одобрило нов Закон за потребителския кредит, който предвижда сериозна промяна в правилата за бързите кредити.

По информация на Mediapool проектът премахва някои от досегашните ограничения за оскъпяването на малките заеми и отменя тавана върху обезщетението при просрочие.

Законопроектът е гласуван от Министерския съвет (МС) на 27 август и предстои да бъде разгледан от Народното събрание. Текстовете са били публикувани в Портала за обществени консултации на МС.

Самият проект има за цел да въведе в България изискванията на европейската Директива 2023/2225 за потребителските кредити, която заменя досегашната европейска рамка от 2008 г. Тя има за цел да уеднакви правилата за потребителските кредити в ЕС и да засили защитата на потребителите чрез по-строги изисквания за оценка на кредитоспособността, повече прозрачност и ограничения върху определени практики на кредиторите. В процеса на транспонирането ѝ обаче кабинетът е предложил и допълнителни национални правила, сред които и нов режим за малките бързи кредити, позволяващ значително по-високо оскъпяване.

1860 евро заем, 3720 евро за връщане

Една от най-съществените промени засяга малките потребителски кредити – тези до размера на три минимални работни заплати (МРЗ). През 2026 г. това са кредити до 1860,60 евро, при МРЗ от от 620,20 евро.

В момента законът ограничава колко може да струва един потребителски кредит. Ограничението се изчислява чрез т.нар. годишен процент на разходите (ГПР) – показател, който включва не само лихвата, но и таксите, комисионите и останалите разходи по кредита. По закон ГПР по потребителските кредити до 75 000 евро не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. това означава максимален ГПР от 52%.

Новият законопроект обаче предвижда специален режим, който променя правилата за това колко могат да струват малките бързи кредити – тези до три минимални работни заплати.  При тях ограничението вече няма да се определя чрез ГПР, а чрез максимален „общ разход по кредита“ - колко пари общо над взетата сумата, можем да бъдем задължени да платим на кредитора.

Според проекта на МС този разход ще може да достига:

- до 20% от главницата (взетата сума без лихвите и таксите - бел.ред.)  при срок до един месец;

- до 30% от главницата при срок над един до три месеца;

- до 100% от главницата при срок над три месеца.

Така при заем от 1860 евро потребителят би могъл да трябва да върне до 2418 евро, ако срокът е три месеца. При срок от четири месеца или повече максималната сума би достигнала 3720 евро – двойно повече от първоначално взетата сума.

За сравнение, при сегашния режим заем от 1860 евро за една година би могъл да бъде оскъпен максимум до общо 2827,20 евро според законовия таван.

Промяната идва след предложение на кредитния сектор

Любопитен момент е, че това изключение не е присъствало в първоначално публикувания за обществено обсъждане проект. А е било добавено след предложение на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). От организацията са настоявали специалният режим да важи за кредити до размера на седем минимални работни заплати, но правителството е ограничило обхвата до три. Това се вижда от протокола от общественото обсъждане, сочи проверката на Mediapool. 

От АОНК са аргументирали позицията си с това, че ГПР може да дава изкривена представа за реалното оскъпяване при много малки кредити за изключително кратък период.

Като пример асоциацията посочва заем от 1000 лева, взет един ден преди заплата и върнат на следващия ден за 1003,29 лева. В този случай реалният разход е само 3,29 лева, но тъй като ГПР изразява цената на кредита като годишен процент, при еднодневен заем този процент изглежда много висок – в примера на АОНК той достига 231,64%.

Според Mediapool обаче предложеното от правителството изключение отива много по-далеч от подобни краткосрочни случаи и позволява значително по-голямо оскъпяване.

Таванът на ГПР и сега често се заобикаля

Промяната идва на фона на дългогодишни проблеми със спазването на ограниченията при бързите кредити.

Според разследване на Mediapool от 2025 г. фирми от сектора са използвали различни договорни механизми, за да начисляват разходи над законовия таван. Сред тях са били задължителни допълнителни услуги, такси и други плащания, които съдилищата в редица случаи са определяли като незаконни.

Българските съдилища масово обявяват за нищожни подобни договори, когато са нарушени правилата за защита на потребителите. В тези случаи длъжникът може да бъде задължен да върне само получената главница.

Проблемът обаче е, че много от тези случаи изобщо не стигат до съд. А ако новите правила бъдат приети в сегашния им вид, високото оскъпяване на кредитите до три минимални работни заплати вече ще бъде и изрично разрешено от закона.

Отпада и таванът при просрочие

Друга съществена промяна засяга хората, които не успяват да върнат кредита навреме.

При сегашните правила обезщетението при просрочие не може да надвишава размера на законната лихва. Към септември 2026 г. това означава 10,4% годишно.

В новия проект този таван отпада. Премахнат е и текстът, според който при забавяне кредиторът има право само на лихва върху неплатената навреме сума за периода на просрочието.

Така размерът на обезщетението би могъл да бъде определян от условията в договора. При евентуален съдебен спор съдът все пак би могъл да преценява дали прекомерно високата неустойка е неравноправна, но вече няма да има същото изрично законово ограничение.

Кредитите за хазарт също остават без специална защита

Друг спорен момент е свързан с хората, вписани в регистъра на НАП на хазартно уязвимите лица.

АОНК е поискала фирмите за бързи кредити да получат достъп до този регистър, за да могат да ограничават отпускането на заеми на хора, за които има данни, че са уязвими към хазартна зависимост. От асоциацията са посочили, че отпускането на заем на човек, който може да използва парите за хазарт, противоречи на идеята за отговорно кредитиране. Предложението обаче не е било прието.

Като аргумент от страна на държавата е посочено, че европейската Директива 2023/2225 не предвижда предоставяне на такъв достъп на кредиторите за целите на оценката на кредитоспособността.

Повече проверки преди отпускане на кредит

Но новият законопроект не съдържа само облекчения за кредиторите. Той въвежда и редица нови изисквания, насочени към по-голяма защита на потребителите.

Предвижда се по-подробна оценка на кредитоспособността преди отпускането на заем. Кредиторите ще трябва да проверяват информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР), преди да предоставят кредита.

Това означава, че бързите кредити вероятно няма да могат да бъдат отпускани автоматично, както досега. В същото време ЦКР не се обновява в реално време – данните за новите кредити могат да бъдат вписани до два работни дни след отпускането им, отбелязва Mediapool.

Проектът предвижда и нови ограничения при използването на запис на заповед, както и регистрационен режим и контрол за кредитните посредници.

Край на рекламите за „кредит за минути“

Новите правила предвиждат и сериозно ограничаване на рекламите на потребителски кредити. Компаниите няма да могат да рекламират по начин, който внушава, че кредит може да бъде получен лесно и без значение от съществуващите задължения. Ще бъдат забранени послания от типа „бърз кредит за минути, даже и с лошо ЦКР“. Предвижда се още рекламите да не подчертават лекотата и бързината на отпускане на кредита и да съдържат предупреждение от типа „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.

Правителството е отхвърлило възраженията на Асоциацията на банките в България, която е настоявала бързината и удобството да могат да бъдат посочвани в рекламите като резултат от технологичното развитие на банковия сектор. Аргументът на кабинета е, че ограничението е мярка срещу високата задлъжнялост на потребителите.

Новият Закон за потребителския кредит все още не е действащ закон. След одобрението му от Министерския съвет на 27 август предстои проектът да бъде внесен и разгледан от депутатите. Именно при парламентарното обсъждане текстовете за максималното оскъпяване и обезщетенията при просрочие могат да бъдат променени.