България няма да се включи в новата мащабна антидрон инициатива на НАТО, в която съюзниците планират инвестиции за над 40 млрд. долара през следващите пет години. Причината не е отказ от изграждане на способности срещу безпилотни системи, а решението ограничените средства за отбрана да не бъдат разпилявани между два сходни проекта. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутата от ДБ Атанас Славов.

Самата инициатива Drone Edge беше обявена на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли и предвижда мащабни инвестиции в системи за борба с дронове и подготовка на оператори.

Славов попита министъра дали България възнамерява да се включи в проекта на НАТО независимо от други вече започнати национални и европейски програми. Отговорът на Стоянов беше категоричен - при сегашния финансов ресурс Министерството на отбраната не може да плаща за паралелни способности, които до голяма степен се припокриват.

„Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, заяви министърът.

По думите му България вече е заявила участие в сходен проект по линия на Европейския съюз и присъединяването към още една програма със същата насоченост трудно би донесло достатъчно допълнителна стойност.

ЕС действително развива собствена система от инициативи за противодействие на дронове, включително съвместно развитие на способности, доброволни общи покупки и защита на критичната инфраструктура и външните граници. Европейският план е част от по-широката подготовка на Европейската инициатива за дронова отбрана.

Това обаче не дублира и не замества подготовката на НАТО за реакция при дронови атаки. Напротив, участието в инициативата на НАТО ще допусне България на по-голям пазар с по-ниски цени за модернизирането на защитата на България.

Участието в NATO Drone Edge не означава автоматично, че България ще купува втора отделна антидронова система. Освен това, за да има смисъл от купуването на антидронови системи, те трябва да са съвместими и тествани с тези на другите членки в НАТО. Тоест може накрая да се окаже, че България е похарчила излишно пари, оставяйки само в европейския проект, а не е спестила, както твърди военният министър.

Във фейсбук Ивайло Мирчев от ДБ коментира позицията на министъра така:

„Празният стол на България вече се мести от среща на среща. Първо Румен Радев извади България от "Коалицията на желаещите". После останахме извън европейската инициатива FREYJA за изграждане на противобалистична отбрана.

Днес министърът на отбраната Стоянов обяви, че България няма да участва и в новата антидрон инициатива на НАТО. На срещата в Анкара НАТО стартира Drone Edge – над $ 40 млрд.  инвестиции за противодействие на дронове през следващите 5 г. България решава да стои отстрани.

Иронията е, че министър Стоянов само преди месец обясняваше колко спешно България се нуждае от антидрон способности.

Руски дронове и ракети вече ежедневно тестват източния фланг на НАТО. Дронове падат и в България. Противовъздушната ни отбрана има огромни дефицити. Точно в този момент останалите съюзници изграждат заедно новите си способности, а българското правителство обяснява защо отново няма да участва.

Никой не твърди, че България трябва да влиза във всеки проект и да плаща за всичко. Но когато системно отсъстваш от "Коалицията на желаещите", от FREYJA и вече от ключова антидрон инициатива на НАТО, това не е нито "многовекторна", нито "многопластова" политика, а завой на Изток.

Преди казах, че празният стол се превърна във външната политика на Румен Радев. Днес този стол е празен и в НАТО.“

За каква инициатива на НАТО става дума?

Мащабът на новата инициатива на НАТО е огромен. На срещата в Анкара съюзниците обявиха, че през следващите пет години ще бъдат инвестирани над 40 млрд. долара в способности за противодействие на безпилотни системи. НАТО планира и петкратно увеличение на броя на обучените оператори на дронове до края на 2027 г.

Предвижда се създаването и на специализиран пазар за антидрон системи, през който държавите да могат по-бързо да купуват изпитано и съвместимо с НАТО оборудване. Инициативата е пряк резултат от опита на съвременните войни, в които евтините безпилотни системи промениха както разузнаването, така и ударните операции.