Малко неочаквано, но президентската кампания на Илияна Йотова навлезе в сериозна криза преди още официално да е започнала. Причината е скандалът с помилвания от нея български "Ескобар", както пресата започна да титулува наркотрафикант рецидивист, възползвал се от милостта на Йотова в битността ѝ на вицепрезидент.

Но този повод оголи и други слабости в нейната кандидатура, които със сигурност ще бъдат подчертавани от основния ѝ опонент към момента – Андрей Гюров. Какво всъщност се случва с водещия кандидат, за да се стигне до едно доста изнервено нейно неделно интервю пред Лора Крумова, което като цяло не успя да компенсира нанесените досега щети?

Наркопомилванията

Изнесената от Асен Василев информация за помилван наркотрафикант рецидивист е наистина притеснителна за Йотова, дори и без да се отчита, че става дума за пет (донякъде сходни) случая. Първият казус е ясна грешка в решението на Йотова: помилван престъпник е заловен за извършване на ново наркопрестъпление, за което и в момента е разследван. Той е бил помилван по медицински съображения, като констатацията е била, че той едва ли не е безнадеждно обездвижен и на смъртно легло. Явно всичко това се е оказало невярно, както и допускането, че той се е поправил в затвора. Казусът е изключително неприятен за Йотова, защото в момента на помилването престъпникът отдавна не е бил в затвора: т.е. няма реални хуманитарни причини за нейния акт. Всъщност с помилването му е опростен остатък от присъдата, което е най-малкото подозрително за престъпление от такъв характер. Вече стана ясно, че отговорността за провала в този казус е персонален на Йотова, а не на експертни комисии, които ѝ помагат в решението. В крайна сметка тя е взела крайното решение, доверявайки се на тези комисии.

Вярно е, че този казус е бил вече известен на българската публика и има остатъчни въпроси около това защо се изважда точно сега. Но и на тези въпроси има ясен отговор - Йотова е вече президент и кандидатства за нов пълен мандат. С претенциите за нови правомощия идват и много по-високи изисквания към нея за личностен интегритет. Сгрешеното помилване е сериозен удар по нейната репутация и въпросът дали над българския президент трябва да виси подобно клеймо трудно ще бъде заметен под предизборния медиен килим.  

Взривовете в "Емко"

Вторият проблем за кампанията на Йотова е, че тя е изградена върху основното допускане, че Русия не е заплаха и не ни е враг. Това допускане противоречи на реалността, най-малкото защото самата Русия ни третира като враг и твърди непрекъснато, че воюва с НАТО, от което ние все пак сме част. Но взривовете в български военни заводи са ново доказателство за несъстоятелността на основното допускане, за което и правителство, и президент в момента са със широко затворени очи. Вече става комично нежеланието да се произнесе на високо ниво дори името на Русия в някакъв заплашителен за България контекст. Това нежелание сигурно говори на русофилския електорат, в който се е прицелила Йотова, но то става все по-неразбираемо за проевропейската част от българите, които все още са мнозинство.

Особено тревожно е нежеланието на президент и правителство да се занимават с очевидната неспособност на българските служби да реагират на руската заплаха. Докато в другите страни от НАТО сравнително бързо се идентифицира руската връзка в саботажи и атентати, то у нас службите и други органи работят по абсурдни версии, като отравянето на Гебрев с рукола например. Ако Йотова, а и Радев не променят своята политика и оценка за геополитическите опасности, България е и ще продължи да бъде лесна мишена за руски интервенции, тероризъм, а и по-лошо.

"Борбата за мир" като борба за капитулация на Украйна

Трети важен елемент от кампанията на Йотова, който се оказва проблематичен, е нейната (и на Радев) визия за мир в Украйна. Те искат прекратяване на военната, а вече и на финансовата помощ на ЕС за Украйна, което неминуемо ще доведе до нейната капитулация и то след близо пет години съпротива срещу агресора.

Да пакетираш капитулацията на Украйна като "мир" е не само морално укоримо, но и най-вече невярно. След една украинска капитулация мирът ще е толкова гарантиран, колкото е бил и след Мюнхен 1938 или след превземането на Полша през 1939: награденият агресор, разбира се, ще има още по-голям апетит. Никой не може да изключи такъв сценарий и е неясно защо Радев и Йотова го предлагат като най-доброто за България. Всъщност е точно обратното.

Крайнодясното

Друга предпоставка в кампанията на Йотова, която става все по-ясна, е допускането, че Европа тръгва в крайнодясна посока, която и България трябва да следва. Радев се чувства най-близък до политици като Фицо, негови привърженици и говорители се радват на победата на "Алтернатива за Германия" на местните избори в провинция Саксония-Анхалт и залагат на подобен развой и на други места. От БНТ бяха свалени от ефир проевропейски водещи и журналисти и започна насищане с открити симпатизанти на крайната десница в национален ефир по-общо. Йотова рискува да стане патрон на този процес, който у нас има и реставрационен характер, защото много от крайнодесните днес са бивши комунисти и хора на ДС.

Съответно продължава и описването на опозицията от крайнодясна гледна точка като морално уродлива, сексуално извратена, продажна и т.н. Всичко това се пришива към етиката "либерал" по маниера на другарите на Хитлер и Гьобелс от междувоенния период. Вероятно това ще е една от линиите за атака срещу опонента на Йотова – Гюров: вече беше съобщено, че пак ще се рови из аферата "Петрохан", която с конци от всякакъв цвят се прави опит да бъде пришита към опозицията на властта.

Позицията на ГЕРБ

ГЕРБ заема двусмислена позиция в тези избори. От една страна не издигнаха кандидат и Борисов се зарече, че няма да гласува за Йотова. От друга страна ГЕРБ основно критикуват Гюров и техни представители влязоха в инициативния комитет на Йотова. Проблемът с тази разкрачена позиция е, че тя не може дълго да бъде удържана. Особено с яркото залитане на Йотова в проруска посока (което беше добре констатирано в интервю на бившия президент Плевнелиев по бТВ), за ГЕРБ ще става трудно да бъде неутрален. Гюров – от своя гледна точка – правилно не се договаря с ръководството на ГЕРБ, защото това би било изтълкувано като нова сглобка. Но той най-вероятно ще се обърне към избирателите и на ГЕРБ, а и на онази проевропейска част от избирателите на самия Радев, които сигурно не се чувстват особено удобно в момента.

***

Кризата в кампанията на Йотова може да бъде преодоляна по два начина. Първият е на тотална медийна доминация и на заглушаване на опонента. Видя се вече, че част от говорителите на Пеевски, а и на Борисов, са минали на нейна страна, което създава заглушаващ опонентите шум. Но той едва ли ще бъде достатъчен, защото все пак и в ГЕРБ има силна проевропейска група, която вижда сериозна опасност за страната в доминация на тандема Радев-Йотова. Вторият вариант е Йотова да опита да внесе промени в кампанията си, така че тя да не е насочена толкова към проруската част от електората и тази с антиевропейски и крайнодесни нагласи. Това обаче сигурно би създало напрежение с Радев, което тя едва ли може да си позволи към момента. Така или иначе, ако не се вземат мерки, кризата ще се задълбочава от многократното повтаряне на едно и също, което засега поне не звучи убедително, особено по отношение на казуса с помилването.

***

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче веле