Цените на петрола отново тръгнаха нагоре, а причината е проста: двата най-важни енергийни региона на планетата – Близкият изток и Русия – са във война. В азиатската търговия фючърсите на сорта Брент поскъпнаха с 1,77 долара до 107,42 долара за барел, а американският лек суров – с 1,86 долара до 103,28 долара, съобщи Ройтерс .

В България дизелът достигна рекордните 1,90 евро за литър, като само за месец е поскъпнал с 6,74%, показват данните на „Фюело“. Това е пряко следствие от геополитическа динамика, която едновременно свива предлагането в Близкия изток и в Русия – два от ключовите световни износители на горива.

В Близкия изток подкрепяните от Иран хуси променят баланса на силите.

Настъплението им по йеменското крайбрежие към Баб ел Мандеб – един от най-важните морски маршрути в света – вече има конкретни последици. Превземането на стратегически позиции позволява на хусите да заплашват корабоплаването в Червено море точно когато Иран блокира Ормузкия проток.

„Превземането от хусите на стратегически острови в близост до Баб ел Мандеб променя правилата на играта“, казва анализаторът Фаваз Гергес, цитиран от Ройтерс .

Логиката е прозрачна: като ограничават износа на петрол през двата ключови маршрута, Техеран и прокситата му могат да повишат цените и да ускорят инфлацията в глобален мащаб.

Саудитска Арабия вече усеща натиска. След атаките срещу нефтопровода „Изток–Запад“ Рияд беше принуден да спре пренасочването на около 4 милиона барела дневно към Червено море – приблизително 4% от световните доставки.

Преговорите между държавите от Залива и Иран, насрочени в Оман, бяха отложени заради разногласия, но регионални представители признават, че диалогът с Техеран вече не е въпрос на избор, а на самосъхранение.

„Държавите от Залива осъзнават една проста реалност – че може да се наложи сами да постигнат споразумение с Иран“, казва Алекс Ватанка от Института за Близкия изток.

Докато Близкият изток се задъхва под натиска на хусите и иранските удари, в Европа и Азия друг фронт допринася за недостига: Украйна продължава кампанията си от удари с дронове срещу руските рафинерии.

Според Международната агенция за енергията средно на всеки три дни успешно е атакуван руски нефтопреработвателен завод през първите осем месеца на 2026 г. Това е парализирало една от най-големите рафиниращи промишлености в света.

Преработката на суров петрол в Русия е спаднала до 8,7 милиона барела дневно – с 3,8 милиона по-малко от предходната година, достигайки най-ниското ниво от май 2004 г. Производството на бензин е намаляло с една пета, а Москва беше принудена да наложи забрана върху износа на бензин и дизел.

Това удря световния пазар на дизел, който е жизненоважен за глобалната икономика – от камиони и влакове до минно оборудване и селскостопански машини.

Русия беше вторият по големина износител на дизел в света след САЩ, с над 800 000 барела дневно. След забраната цените на дизела се повишиха с 60%. В същото време рафинериите в Близкия изток също са повредени от войната в Иран, а блокадата на Ормузкия проток ограничава износа на гориво. Нетният износ на дизел от Русия и страните от Персийския залив през август е с 1,6 милиона барела дневно по-малко спрямо февруари – регионите, които преди ескалацията осигуряваха почти 45% от световната търговия с дизел по море.

В този контекст американският президент Доналд Тръмп настоя за „енергийно примирие“ между Русия и Украйна. Той заяви, че двете страни са се съгласили да не нанасят удари по енергийната инфраструктура, но Киев поиска повече подробности, преди да спре атаките.

Днес Кремъл приветства идеята:

„Всеки призив към Киев да спре атаките си срещу гражданска икономическа инфраструктура може само да бъде приветстван“, заяви говорителят Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс. 

Москва обаче настоява и за отмяна на „незаконните“ санкции, като твърди, че сътресенията на световните енергийни пазари се дължат главно на „нестабилността и новата ескалация на напрежението в района на Персийския залив“.

Тръмп има и вътрешнополитически мотив: покачването на цените на петрола и горивата заплашва да коства мнозинството на Републиканската партия в Камарата на представителите и да върже ръцете му до края на мандата. Именно това искат Иран и прокситата му – да използват енергийния натиск като инструмент за геополитическо влияние.

Хусите вече показват, че могат да превърнат географското си положение в оръжие:

„Те могат да окажат драматично въздействие върху международната икономика и световния петролен пазар“, казва Арън Дейвид Милър, цитиран от Ройтерс. 

Светът се оказва заложник на два конфликта, които не само ограничават доставките на суров петрол, но и разрушават рафиниращите мощности – процес, чието възстановяване ще отнеме месеци, ако не години. Дори ако примирието между Русия и Украйна бъде постигнато, то не може да поправи бързо нанесените щети. А в Близкия изток хусите и Иран продължават да диктуват темпото на ескалацията.

Сметката за тази геополитическа ситуация плащат потребителите – от българските шофьори, които зареждат дизел за 1,90 евро литъра, до американските фермери, които купуват гориво за над 6 долара за галон.

Войните в Близкия изток и Украйна вече не са само регионални конфликти – те са глобален фактор, който определя цената на най-важното гориво в света.