Бъдещето на германския канцлер Фридрих Мерц зависи от изборите в Берлин и Мекленбург-Предна Померания, които се провеждат днес. Надпреварата и в двете провинции се очертава като много напрегната, като разликата между първата и втората партия и на двете места е само между 1% и 5%.

В Берлин при последните проучвания първа е Левицата с 21%, а ХДС взима 20%. В Мекленбург-Предна Померания в проучванията първа е „Алтернатива за Германия“ с 38%, а само на пет процента зад нея с 33% е социалдемократическата партия.

Ако ХДС не постигне поставените си цели на изборите  в Берлин и Мекленбург Предна-Померания, натискът върху канцлера може да се засили. Вчера на предизборна проява в Берлин Мерц призова членовете на ХДС да мобилизират силите си за последния ден от кампанията. Самият канцлер даде да се разбере, че в изборната нощ ще насочи вниманието основно към Берлин. Причината е, че в Мекленбург-Предна Померания ХДС рискува да остане под 10 процента, докато в Берлин партията има шанс отново да поеме управлението на града.

В партията вече се усеща недоволство от Мерц. На места кандидатите дори избягват да поставят логото на ХДС върху предизборните си щандове. За ХДС изборите ще бъдат успешни, ако партията стане първа сила в Берлин и не загуби прекалено много подкрепа в Мекленбург-Предна Померания. Ако обаче „Левите“ спечелят в Берлин, а ХДС падне под пет процента в североизточната провинция, в партията се очаква сериозна вътрешна динамика. Мерц е свикал ръководството на ХДС в изборната вечер. Засега обаче нито един от обсъжданите потенциални наследници не предприема открит ход срещу него. Те изчакват да видят дали биха получили подкрепата на значителна част от партията.

Кои са темите, които печелят избори?

Жилищният недостиг, високите наеми и състоянието на публичното пространство са сред основните теми на изборите в Берлин.

В Берлин от 2023 година управлява коалиция между ХДС и ГСДП. Досегашният управляващ кмет Кай Вегнер обаче се оттегли като водещ кандидат през юли. На негово място ХДС издигна финансовия сенатор Щефан Еверс. Най-силната му конкурентка според проучванията е кандидатката на „Левите“ Елиф Ералп. Ако Левицата спечели, тя ще е първият кмет на града с имигрантски бекграунд – нейните родители са дошли в града като гастарбайтери от Турция.

Антисемитизъм и пробив от Мюсюлмански братя

Берлинската служба за защита на конституцията описва в свой докад проблемната среда, след коят опечели привърженици Левицата партия. В доклада си за 2025 г. тя пише, че в Берлин се е формирало ядро от анти-израелски среди с антисемитски позиции, в което участват различни екстремистки групи, включително части от лявоекстремистката сцена. Берлинската „Левица“ от години е подложена на критики заради отношенията на нейни районни структури и политици с пропалестински и ислямистки среди. Особено спорно е крилото й в квартала „Нойкьолн“, където през 2021 г. районната фракция отказва да се дистанцира от „Хамас“, Мюсюлманското братство и „Сивите вълци“. През тазгодишната предизборна кампания кандидатката на партията Елиф Ералп участва предизборно в среща на религиозния форум NBS там, което се превърна в сериозен скандал. На форума присъстват и водещите кандидати на ГСДП, „Зелените“ и СвДП. Християндемократите бойкотираха събитието именно заради домакинството на NBS.

NBS и нейният имам Мохамед Таха Сабри от години са обект на внимание заради връзки с ислямистки среди. Сабри е свързван с вече разпуснатата Палестинска общност в Германия (PGD), която според германските служби за сигурност дълго време е била важна контактна точка за привърженици на „Хамас“ в Германия.

В „Съвета на берлинските имами“, който е поканил политиците на форума, има имами, които са били наблюдавани от берлинската служба за защита на конституцията заради близост до идеологическата среда на Мюсюлманското братство.

Национализация, ако левите дойдат на власт?

В Берлин Левицата настоява за национализиране на жилищата на всички частни компании с над 3000 жилища. Това е свързано с референдума от 2021 г. „Deutsche Wohnen & Co. enteignen“, подкрепен тогава от 59,1% от гласувалите.

Планът предвижда жилищата да бъдат прехвърлени към публичноправна институция, която да ги управлява непечелившо и с демократично участие на наематели, работници и граждани. Левицата изрично настоява обезщетението към компаниите да бъде значително под пазарната стойност.

На федерално ниво позицията също е част от официалната програма: Левицата иска жилищните фондове на концерни с над 3000 жилища да бъдат направени обществени.

Има и по-широка идеологическа позиция: партията иска стратегически големи предприятия да бъдат прехвърляни в демократични обществени форми на собственост и говори за преодоляване на капиталистическата собственост. В същото време официалната програма изрично казва, че всеобхватна държавна собственост не е целта ѝ, позовавайки се на историческия опит. Левицата всъщност е партия, която бе създадена от отцепили се леви крила на социалдемократите и бившата социалистическа партия на ГДР.

В Берлин „Алтернатива за Германия“ също набира сили и вече е трета в проучванията с около 18% по прогноза.

За управлението се обсъждат основно две трипартийни коалиции: ХДС, Зелените и ГСДП или Левицата, Зелените и ГСДП. АзГ е изключена от останалите партии от коалиционните сметки.

В Мекленбург Предна-Померания „Алтернатива за Германия“ обаче има шанс за управление. Те влизат в пряк сблъсък за победата със социалдемократите, като водят с около дв апроцента пред тях. Управляващата в момента червено-червена коалиция между ГСДП и Левицата вероятно ще загуби мнозинството си. Абсолютно мнозинство за една партия не се очертава, което означава, че по-малките партии могат да се окажат решаващи за съставянето на правителство.

Темите, които карат избирателите към урните там са образованието, училищата и професионалното обучение, следвани от икономиката и миграцията. Безработицата е на четвърто място.

В Мекленбург-Предна Померания се сблъскват тенденции, които на пръв поглед не си пасват: предприятията спешно търсят персонал, но в същото време безработицата е по-висока, отколкото в много други германски провинции. И въпреки че в провинцията се произвежда много електроенергия от вятър, домакинствата и предприятията не се възползват автоматично от по-ниски цени.

Почти всяко второ свободно работно място за квалифицирани кадри в малките и средните предприятия в Мекленбург-Предна Померания остава незаето: според проучване на Института на германската икономика 45 процента от свободните позиции за квалифицирани кадри не са могли да бъдат запълнени.

Една от причините е изселването: много студенти напускат Мекленбург-Предна Померания след завършването си, наред с другото, защото на други места могат да печелят повече.

И за висококвалифицираните чужденци Мекленбург-Предна Померания засега е сравнително непривлекателна. Сред работещите на възраст между 25 и 64 години делът на хората с чужд произход, които имат висше образование, е едва три процента – най-ниската стойност в Германия.

Според политолози най-вероятният вариант за бъдещото управление в провинцията е коалиция между ГСДП, Левицата и Зелените. Възможен е и съюз между ГСДП и ХДС, както и правителство на малцинството. Всички партии с изключение на АзГ са изключили коалиция с нея.

Резултатът ще има значение и за федералната политика. Победа на АфД би засилила натиска върху ръководството на ГСДП и върху правителството в Берлин. За ХДС залогът е още по-голям: резултат от 7 процента или по-малко би бил най-слабият резултат на партията на регионални избори от създаването на Федералната република.

А резултатът в Мекленбург-Предна Померания, заедно с този в Берлин, може да засили и вътрешнопартийните дебати за бъдещето на канцлера Фридрих Мерц.