“Тази вечер играхме в Народен театър „Иван Вазов“. През цялото време трябваше да се борим с оглушителния звук, идващ отвън - сватбарски песни, “Бела роза”, гръцки песни и чат пат по някое хоро. Имаше и водещ, крещящ в микрофон. Беше отвратително!”

Това написа актьорът Георги Златев в профила си във фейсбук. 

Публикацията му стана повод за нова вълна от възмутени реакции, която възобнови нестихващия спор за това къде е мястото на хорото и какво всъщност значи едно такова на пръв поглед невинно неделно занимание. 

“Абсолютно нищо патриотично няма в това да сложиш евтина тонколона и да я надуеш докрай! Не, Вазов не би одобрил този фалшив, уродлив патриотизъм!”, написа Златев.

Скоро след това той беше подкрепен от представители на културните среди, които от години са критично настроени към провеждането на неделните хорà пред сградата на театъра.

Актрисата Мария Касимова-Моасе припомни, че отдавна е поставила въпроса дали провеждането на хорото на това място въобще е законно. По думите ѝ тогава инициативата е била спряна за известно време, но впоследствие отново се е върнала пред Народния театър.

Тя подчерта, че проблемът не е в народните танци като такива, а в тяхната несъместимост с избраната локация.

"Вазов отдавна нямаше да е одобрил това. Не е създавал българския драматургичен жанр, за да му бият тупани, докато пиесите му се играят вътре", написа тя.

Касимова-Моасе разказа и за заплахи, които е получавала заради позицията си по темата, включително, че ще бъде залята с киселина.

"Да пречи и да се бие в гърдите “Булгар, булгар!”. Аз просто се отказах да ходя там в тези часове. Бяха ме заплашили, че ще ме залеят с киселина."

Музикантът Венци Мицов определи случващото се като нещо повече от обикновена инициатива за неделни народни танци. Според него хорото пред Народния театър отдавна се е превърнало в част от целенасочено противопоставяне в обществото на културна и политическа основа.

„Тия хора не са признак на патриотизъм и българщина. Те са наказателна акция, провокация (...) "Виждал съм дъжд, як порой, двама души с една колона и яко “Бяла роза”. Ама яко. И съм влизал точно тогава в театъра и вътре се чува. Ама яко се чува", написа Мицов.

На противоположната позиция застана журналистката от Дарик радио Ружа Райчева, която защити инициативата и заяви, че се надява хорото отново да има място пред Народния театър.

„Аз лично се надявам пак да има хоро пред Народния, защото фалшът го виждам само на сцената, а не пред театъра“, написа тя.

Спорът е от години

Конфликтът около съдбата на хорото пред Народния театър не е нов. Народни танци се организират на този площад вече повече от десет години, а спорът за мястото и силната музика се възобновява периодично.

В края на 2019 г., след няколко сигнала от зрители и артисти, Столичната община за първи път забранява озвучаването на проявата. Причината са силните тонколони, които според подадените сигнали пречат на провеждането на спектаклите. Въпреки това участниците продължават да играят хоро без музика.

Тогава кметицата на София Йорданка Фандъкова заявява, че общината ще търси по-подходящо място за неделните хорà и посочва, че са постъпвали жалби както от живеещи в района, така и от Народния театър, като основният проблем е бил силният звук. 

По-късно хорото се провежда и на други места в центъра на София, включително край Централната баня. През 2023 г. обаче отново се връща пред Народния театър и това предизвиква нова вълна от оплаквания. 

Тогава Столичната община обяснява, че организаторите са уведомили институцията за провеждането на събитията, но са длъжни да спазват изискванията за обществения ред и за ограничаване на шума.

Провеждането на мероприятия като това е регламентирано със Закона за събранията, митингите и манифестациите, който предвижда уведомителен, а не разрешителен режим. Това означава, че организаторите не искат разрешение от общината, а я уведомяват за намерението си да проведат събитието.

Общината може мотивирано да възрази срещу провеждането му на дадено място и да предложи алтернативна локация. За да се стигне до подобна намеса обаче е необходимо основание като писмен сигнал от граждани или в случая - от самия театър.