Държавата вече ще може да прехвърля непотърсени в продължение на 10 години ренти от земеделски земи към фонд за подпомагане на земеделски производители. Това става възможно с промени в законодателството, обнародвани днес в „Държавен вестник“, въпреки сериозните спорове в парламента дали по този начин не се посяга върху частна собственост.

Президентът Илияна Йотова, която е и кандидат за нов мандат на предстоящите президентски избори с подкрепата на управляващата „Прогресивна България“ (ПБ), не наложи вето върху закона.

Днес от „Демократична България“ (ДБ) обявиха, че започват подготовка на искане до Конституционния съд (КС) срещу спорните текстове. За сезирането му обаче са необходими подписите на поне 48 народни представители, с каквито ДБ не разполага самостоятелно.

„Надявам се, че ще успеем, защото доста от колегите не подкрепиха законопроекта именно в тази му част и сега е моментът да паднат всички карти и да видим кой наистина защитава собствеността на българските граждани“, заяви депутатът Свилен Трифонов след въпрос на Клуб Z.

Потенциална подкрепа може да дойде и от ГЕРБ. Депутатите на партията, начело с бившия земеделски министър Десислава Танева, поискаха именно спорната разпоредба да отпадне при второто четене на закона.

Какво всъщност взима държавата

Става дума за т.нар. бели петна – земеделски земи, за които няма сключени договори за ползване и чиито собственици не са подали декларация, че ще ги обработват.

Тези земи могат да бъдат разпределяни за обработване на земеделски производители. Ползвателят обаче не ги получава безплатно. Той трябва да внесе по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума, равна на средното годишно рентно плащане за съответното землище.

Така държавата на практика играе ролята на посредник – земеделецът обработва земята и плаща рентата, а парите се пазят за собственика.

Досега законът изрично определяше тези суми като депозитни и постановяваше, че те се изплащат на правоимащите лица в 10-годишен срок.

Законът обаче не казваше какво става със собствеността върху парите след изтичането на тези десет години.

И точно тук е спорът.

С приетата сега поправка към чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се добавя:

„Депозираните суми, които не са били потърсени от правоимащите лица в 10-годишния срок, се превеждат по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на Взаимоспомагателния фонд...“

Новият закон предвижда тези средства да се превеждат на ДФ „Земеделие“ до края на януари на годината след изтичането на десетгодишния срок. Оттам те ще могат да бъдат използвани чрез Взаимоспомагателния фонд за компенсиране на земеделски производители при неблагоприятни климатични събития, болести по растенията и животните и други рискове. Законът е обнародван в ДВ, бр. 88 и влиза в сила от днес – 25 септември.

Чии са парите след десетата година?

Текстът за прехвърлянето на парите от „белите петна“ беше предложен от депутата Георги Георгиев и група народни представители от управляващата ПБ. Проектът е внесен на 15 юли.

Според управляващите десетгодишният срок е преклузивен, т.е. след изтичането му правото да бъдат получени парите се погасява.

Срещу това възразиха от опозицията и от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Организацията посочи, че парите от „белите петна“ не са публичен ресурс и държавен приход, а вземания на конкретни частни собственици. Те са постъпили именно в сметка за чужди средства, а държавата е техен администратор, а не собственик.

Според БАСЗЗ самото изтичане на 10 години не превръща автоматично държавата в собственик на парите и не ѝ дава право да ги използва в полза на други лица. Организацията предупреди и че така може да бъде погасено наследимо имуществено право без обезщетение.

Това поставя и друг въпрос – собственикът на земята или негов наследник може изобщо да не знае, че по сметка на областната дирекция „Земеделие“ го чакат пари.

ДБ: Първо поне уведомете хората

Именно заради това между първо и второ четене Любен Иванов и други депутати от ДБ предлагат допълнителна защита.

Три месеца преди изтичането на десетгодишния срок общината да бъде длъжна да уведоми правоимащия за наличието и размера на парите, за начина, по който може да ги получи, и за последиците, ако не го направи.

Ако собственикът е починал, администрацията да извърши проверка и да потърси наследниците му. Предлага се и шест месеца предварително общината да публикува информация за сумите, чийто срок предстои да изтече.

Едва след изпълнението на тези условия парите да могат да бъдат прехвърлени към ДФ „Земеделие“.

Мнозинството не приема предложението. Свилен Трифонов от ДБ прави нов опит с подобен текст при разглеждането в комисията, но и той е отхвърлен.

Така окончателно приетият закон не задължава държавата първо персонално да потърси собственика или наследниците му, преди парите да бъдат прехвърлени във фонда.

И ГЕРБ: Парите си остават на собствениците

Още по-радикално е предложението на Десислава Танева и депутати от ГЕРБ – спорната поправка в чл. 37в, ал. 7 изобщо да отпадне.

Танева, която е бивш земеделски министър, защити тезата, че изтичането на десетгодишния срок не променя собствеността върху парите.

„Тези средства остават на собствениците и след този 10-годишен период“, заяви тя в пленарната зала.

Според Танева собственикът би трябвало да може да получи парите си и след този срок, защото е ясно на кого принадлежат. Тя предупреди, че решението е спорно от конституционна гледна точка и че преди приемането му е трябвало да бъдат поискани експертни становища и да бъде проведен по-широк обществен дебат.

Танева подчерта и че няма спор за необходимостта от Взаимоспомагателния фонд. Спорът е дали той може да бъде финансиран с чуждите депозитни средства.

Тя посочи като груба оценка сума от порядъка на 15 млн. евро за рентите, за които вече е изтекъл десетгодишният срок, но изрично уточни, че не разполага с официални данни за точния размер.

Управляващите: след 10 години държавата не може да ги изплаща

Управляващите защитиха противоположната теза.

Според тях още досегашният текст на закона – че сумите се изплащат „в 10-годишен срок“ – означава, че след изтичането му държавата вече няма право да ги изплати.

В парламентарния дебат беше изтъкнато, че Народното събрание вече е ограничило възможността на държавата да изплаща тези средства след десетата година и затова непотърсените пари могат да бъдат насочени към обществена цел – подпомагане на земеделските производители.

Именно тук обаче противниците на поправката виждат проблема: досегашният закон казва кога парите могат да бъдат изплатени, но не казва изрично, че след този срок правото на собственика върху тях изчезва или че те стават собственост на държавата.

„80 години по-късно това се случва отново“

Днес спорът се пренася към Конституционния съд.

„Очаквахме, че президентът Илияна Йотова ще върне Закона за подпомагане на земеделските производители заради регламентацията на така наречените средства от бели петна“, заяви днес Любен Иванов от ДБ пред репортери в парламента.

По думите му партията ще поиска обявяване на текстовете за противоконституционни заради нарушение на чл. 17 от Конституцията, който защитава частната собственост.

Иванов направи и историческа аналогия:

„Моят дядо разказваше, че е събрал пари да си купи къща. Дошли комунистите на власт и са му взели парите. Сега, 80 години по-късно, това се случва отново с парите на собствениците на земеделска земя.“

Свилен Трифонов заяви, че ДБ е посочила още при парламентарните дебати и практика на Европейския съд по правата на човека, която според партията е относима към случая.

“Ние я цитирахме по време на комисия на второ гласуване, след това – в зала в дебата, но никой не взе предвид тези аргументи. Най-важното е, че президентът Йотова трябваше да се запознае с тази практика, с нашите аргументи, с дебата в залата и да върне този законопроект”, каза народният представител.

“Тя не го направи, защото ние винаги сме казвали, че тя е продължение на премиера Румен Радев и ние няма как да очакваме от нея действия, които са в защита на българските граждани, защото тя просто следва една политическа линия, която не е нейна”, добави Трифонов.

С днешното обнародване законът влиза в сила.

Сега ДБ трябва да намери още депутати, за да събере необходимите 48 подписа за сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ е една от парламентарните групи, от които такава подкрепа е възможна, доколкото депутатите на партията вече поискаха спорният текст да бъде заличен при второто четене.

Дали ще подпишат и искането до Конституционния съд, предстои да стане ясно.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.