Когато става дума за разгърнато оперативно мероприятие на великодържавни специални служби, преследващо категорични геополитически цели - всякакви оптимистични настройки от наша страна могат да бъдат само силно пожелателни. Ние сме в реалност на крайно песимистични политически развития в България, които трябва да познаваме и да се мобилизираме, ако искаме - поне донякъде - да ги предотвратим.

Напоследък чувам една песничка на "сирените", която идва от източници на проевропейската - атлантическата общност:

"Тя, Европа, няма да позволи на Радев да ни "отвлече" в Евразия... Тя, Америка, няма да позволи..."

Който иска да слуша подобни "оптимистични" песнопения на "сирените" - да се върже подобно на Одисей на мачтата и да не дава на общественото мнение да им обръща внимание, да служи на илюзорни надежди...

Няма да се справим с кремълския преврат, осъществен в България през годините 2016-2026 г. (и особено интензивно - през 2020 - 2026 г.), ако не разберем, че успехът на великодържавната стратегия срещу нас се дължи на определени дълбоки уязвимости и пробиви в българската стопанска, политическа и цялостно - обществена система.

Развитието на олигархична стопанска и институционална система през последните 2-3 десетилетия е стабилната база на този антибългарски преврат. През тези десетилетия България разви дълбочинна зависимост от руски енергиен монопол, от целенасочена руска стратегия за корумпиране и подчинение на високите етажи на властта в София, както и кремълска стратегия на пропагандна - хибридна (с включени подривни мероприятия) война за отравяне на българското обществено мнение и за подхранване на великодържавната традиция на "русофилията" у нас.

Инсталирането на свой агент във висшите ешелони на властта в България и извеждането му във върховна позиция на властово разпореждане с българската държава, стана възможно благодарение както на дълбоката корумпираност, така и на партизанската непримиримост на тази общност от българи, която поради липса на национален елит - политически и обществен - играе куцукайки ролята на "политическа класа". Особено безсрамна версия на българската политическа партизанщина бе разиграна в годините между 2021-2026-а, през които всички повече или по-малко системни политически партии обезсмислиха съществуването си с поредица "игри с нулев резултат", отваряйки широко пространство за великодържавния агентурен преврат, който ни накисна в сегашното "прогресистко" блато - без преки шансове да се измъкнем от капана.

Невинни няма - нека да се разберем поне по този въпрос!

Имаме ли изход?

Две посоки на поведение на българското общество могат да доведат до създаване на шансове - поне частични - за съхраняване на някои от достиженията на българската демократична система и на европейската ни принадлежност. Първо - целенасочена обществена активност и протести срещу новото статукво. Ако задкулисието успя да изкара 100-120 000 българи в протест срещу старото статукво на олигархично управление преди година - и по този начин постла килима на Радевия "прогресистки" проект, то българската публичност може да се постарае да изкарва по площадите поне по няколко десетки хиляди в протест срещу текущото разрушаване на европейската и демократична принадлежност на страната ни.

Второ - спешно необходимо е създаването на масова - "народна" нова политическа сила, която да мобилизира доверието на стотици хиляди българи за успешна национална алтернатива срещу управлението на Путиновите марионетки на власт. ГЕРБ очевидно е със затихващи функции - което не е за учудване, като се има предвид, че управлява България почти 15 години и носи отговорност не само за успехите, за които редовно ни информира Бойко Борисов, но и за дилемите, в които нагазихме, и които описах накратко по-горе.

За проекта "Пеевски" дори не искам да говоря - той повече или по-малко успешно ще се пренареди отново на власт (по-малка обаче) около "прогресивната" софра.

Либералните проекти на демократичната общност - бледи сенки на минали значими успехи в европейското демократично развитие на България - са обладани, както обикновено, от вътрешните си боричкания и от илюзорните си надежди, че като махнат няколко фигури отгоре и като приемат няколко нови закона (може и с конституционни промени) - всичко ще тръгне по мед и масло. Не, няма да стане така. Ако искаме да се измъкнем от капана на Кремъл - трябва да послушаме императива "Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци" (Матея 8:21) и да сменим философията на политическото изграждане в България.

През последните 10-12 години олигархични кръгове създадоха поредица технологични "политически проекти", които след 2020 г. имитираха "политическа алтернатива на статуквото". Скандални типове - чалгаджии, левичари популисти и откровени фашизоиди, просто фокусници, безсрамни тарикати - цялата тази менажерия постепенно замени квази-хегемонната система на упрвление на ГЕРБ-ДПС с претенции за панаирджийска "промяна", от която зомбираните от чужди дневни редове български гласоподаватели избягаха с погнуса, овластявайки чуждия агент на власт в българската държава.

На целия този панаир трябва да се сложи край!

Имаме нужда от създаване на реална, смислена, независима от чужди попълзновения политическа алтернатива, която да не бъде просто "партия". Тя трябва да се изгради като обществено движение, което си поставя ясни, разбираеми, преведени на езика на голяма част от обществото стратегически цели, операционализирани до смислени политики за възстановяване - поне отчасти, доколкото е възможно - на националната субектност на българската държава.

Без това да се случи през следващите месеци - до 1-2 години, нямаме шансове за "оптимистичен вариант". Нищо смислено не сме направили, за да се надяваме на смислено бъдеще...

Без много оптимизъм - трябва да се вземем в ръце.

---

Бел. ред. Коментара на Огнян Минчев препубликуваме от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.