В Ирак това е финалът на една епоха. След повече от 20 години днес приключи американското военно присъствие в страната. Това обаче не означава, че иракската армия поема сама контрола. В страната продължават да действат множество други сили.

Всъщност американските бойни части бяха изтеглени още през 2011 г., но след настъплението на терористичната организация „Ислямска държава“ в страната отново пристигнаха войски от международната коалиция срещу ИД. В мисията участваше и германският Бундесвер. Военният лагер в Ербил вече е освободен, но германските военни съветници вероятно ще продължат работата си засега.

Влиянието на милициите и съседните държави

Иракският премиер Али ал-Заиди говори за настъпването на нова ера:

„С края на мисията на международната коалиция започваме нов етап в отношенията с нашите партньори: преминаваме от военно към икономическо и развиващо сътрудничество.“

Иракският премиер отива още по-далеч. Не трябва да има повече оръжие извън иракската армия:

„Ние сме твърдо решени да гарантираме, че само държавата ще взема решенията за война и мир и че всички оръжия ще бъдат в ръцете на държавните институции.“

Това обаче засега е по-скоро пожелание. В Ирак действат множество тежко въоръжени милиции, много от които са тясно свързани с Иран. След свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин Иран успя да разшири влиянието си в съседната страна.

„Със свалянето на иракския режим Ирак беше поднесен на иранците на сребърен поднос“, казва йорданският политолог Амер ал-Сабаилех. „Иранците успяха да се превърнат в най-влиятелната сила и дори да определят как да бъде управляван Ирак.“

Иракският премиер Заиди обещава по-добро бъдеще. Но американската война срещу Иран не улеснява ситуацията за страната.

Проблем за иракското правителство

Ръководството в Техеран има двойно влияние: чрез пряка намеса в политиката в Багдад и чрез подкрепата за въоръжени милиции. А те очевидно нямат особен интерес да предадат оръжията си. Иран и неговите милиции разглеждат изтеглянето на американските войски по време на войната с Иран като повод за празнуване. 

„Иракското правителство е изправено пред големи предизвикателства. Как ще постъпи, ако милициите продължат да изпълняват заповеди от Техеран и да нападат съседите на Ирак?“, казва бившата посланичка на САЩ в Ирак Алинор Роминоски.

„Има силна съпротива срещу разоръжаването. Това няма да се случи“, казва и иракският политически анализатор Саджад Еяд. „Докато войната между САЩ/Израел и Иран може отново да ескалира, тези групировки няма да се откажат от този коз. Иран няма да позволи да му бъде отнет. Докато няма споразумение между САЩ и Иран, малко вероятно е милициите да предадат оръжията си.“

Срокът за предаване на оръжията сега е отложен за лятото на следващата година. А някои се опасяват, че ако иракското правителство се опита да наложи решението си, в Ирак може да избухне нов открит конфликт.

Премиерът Ал-Заиди се опитва да успокои ситуацията:

„Няма абсолютно никакъв интерес от военна ескалация. Водим конструктивен диалог с групировките. Уверявам народа, че няма да има сблъсъци.“

Кюрдите са притеснени

Но напрежението в Ирак се усеща. А има и още една група, която е обезпокоена: кюрдите. Те управляват автономен район в северната част на Ирак със собствена администрация и собствени въоръжени сили.

Трябва ли сега и пешмергите да предадат оръжията си? И какво ще означава това за борбата срещу терористичната организация „Ислямска държава“, която все още разполага със спящи клетки в Ирак?

Не само кюрдите се опасяват, че след изтеглянето на американските войски ИД може отново да се разпространи.

„Наблюдаваме ново движение на спящи клетки на ИД, откакто беше определена датата за изтеглянето на войските“, казва Серван Барзани, главнокомандващ на пешмергите. „Това даде морален тласък на терористите от ИД. Разполагаме с множество разузнавателни данни, които потвърждават движението на тези клетки.“