През първите няколко години от войната в Украйна руските хибридни атаки в Европа оставаха точно под прага, който би могъл да предизвика колективен отговор. Като постоянен представител на САЩ в НАТО в периода 2021–2024 г., наблюдавах как се развива тази кампания: срязване на подводни кабели, скриване на запалителни устройства в пратки с товари и палежи на заводи за оръжие и складове из цяла Европа.

За да се справят със заплахата, съюзниците укрепиха критичната инфраструктура, засилиха патрулирането в Балтийско море и разшириха обмена на разузнавателна информация. Подходът на НАТО обаче остана предимно отбранителен: тези атаки бяха разпокъсани, с малък мащаб и достатъчно трудни за директно доказване, така че Москва можеше просто да ги отхвърли като неоснователни обвинения.

Днес ситуацията е различна. В края на юли руска крилата ракета падна на полска територия. Няколко дни по-късно три дрона с експлозиви бяха открити на летище в Лайпциг (Германия) и в близост до него. Две седмици по-късно румънски изтребители F-16 се вдигнаха по тревога, за да прехванат три руски дрона в румънското въздушно пространство, а испански изтребител свали четвърти близо до границата с Молдова. Ако някой беше описал това положение преди две години – дронове над въздушното пространство на съюзниците, руска крилата ракета на полска територия, експлозиви на германско летище – без какъвто и да е съществен колективен отговор от страна на Алианса, това би звучало невероятно.

Няма особена неяснота относно целите на руския президент Владимир Путин. Тези атаки имат за цел да разколебаят единството на Алианса, да изпитат силата на ангажираността на страните членки към Член 5 – принципа, според който нападението срещу един член е нападение срещу всички – и да увеличат цената на подкрепата за Украйна. По-малко очаквана обаче се оказа скоростта, с която неговата кампания – първоначално прикривана така, че да позволява отричане – стана очевидна и неоспорима.

НАТО не си затваря очите. Алиансът следи тези инциденти, разследва ги и понякога пресича атаките. Но отговорът, изграждан "случай по случай", не представлява възпиране, а Путин разбира разликата. Докато всяка провокация не струва на Москва нищо повече от един свален дрон, Путин има всички основания да продължава ескалацията. А всяка ескалация от своя страна увеличава риска някой от тези инциденти да завърши с катастрофални човешки жертви. Мобилизирането на колективни действия за налагане на разходи е най-добрият шанс на алианса да предотврати подобен сценарий.

Сваляне на маските

За Русия хибридните тактики съвсем не са нов похват. Още през 20-те години на миналия век и през цялата Студена война Съветите разчитат на т.нар. "активни мероприятия": използване на местни подставени лица, параванни организации и нередовни формирования за постигане на политически цели. Днес Путин следва по същество същия модел, като се стреми да подкопае доверието на съюзниците в Член 5 от договора на НАТО. Той залага на тактики, които остават под прага на конвенционалната война и карат незасегнатите членове на Алианса да се колебаят дали да реагират. Възможността за отричане на съпричастност винаги е била ключов елемент от тези операции.

Независимо от метода – било то прекъсване на подводни оптични кабели в Балтийско море, координирана кибератака или експлозия в завод в Източна Европа, произвеждащ артилерийски снаряди за Украйна – Русия бързо отрича прякото си участие. Често тя обръща ситуацията в своя полза, като обвинява страните от НАТО в "русофобия" и прехвърля вината върху украински или други субекти, действащи извън контрола на държавата.

Страните от НАТО отдавна познават този руски сценарий. Повечето европейски членове на Алианса са ставали обект на множество хибридни атаки през последните две десетилетия. След нахлуването в Украйна през 2022 г. обаче Русия промени стратегията си в две съществени направления.

Първо, тя значително увеличи честотата на атаките; според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през първата година от войната броят на руските враждебни действия в Европа се е увеличил четирикратно. Освен това Русия разнообрази тактиките си. Наред с познатите кампании за дезинформация, нарушенията на въздушното пространство и кибератаките, свързани с Москва субекти извършват саботажи по железопътни линии, поставят запалителни устройства в товарни самолети и плащат на престъпни мрежи в Европа да подпалват складове за оръжие.

В отговор на тези тенденции, в началото на 2023 г. НАТО повиши сериозността и спешността на дискусиите си относно руската хибридна дейност. В комюникето от срещата на върха на НАТО през 2023 г., което определя общите позиции и приоритети на Алианса, се посочваше, че Русия е "засилила" атаките си срещу съюзниците, като за първи път се споменаваше и използването на подставени лица (проксита) от страна на Русия. Алиансът също така стартира редица нови инициативи за противодействие на хибридната дейност: държавните и правителствените ръководители приеха нови цели за защита на критичната инфраструктура и веригите за доставки от стратегически сътресения на територията на Алианса. Те се споразумяха и за създаването на Морски център на НАТО за сигурност на критичната подводна инфраструктура, както и на Виртуален капацитет за подкрепа при киберинциденти – координационна платформа, подпомагаща страните членки в реакцията им срещу кибератаки. Липсваха обаче каквито и да било мерки за налагане на цена на Русия за действията ѝ. Въпреки че НАТО осъди хибридната война на Москва, организацията не беше готова да говори открито за последици като целенасочени санкции, мерки срещу руския „сенчест флот“ (плавателни съдове без опознавателни знаци, използвани от Русия за заобикаляне на санкциите), настъпателни кибероперации или информационни операции.

В края на 2025 г. Путин ускори хибридната си война.

Част от проблема е от структурен характер. НАТО е създадена и проектирана през 1949 г. за колективна отбрана срещу въоръжени нападения, чийто извършител може да бъде установен. Тя не е замислена така, че да налага санкции или да изисква плащане на цена след действия, за които извършителят може да отричи отговорност. Като отбранителен военен съюз, организацията няма правомощията да налага санкции или да експулсира руски агенти от страните членки. Тези правомощия принадлежат на отделните държави членки и на Европейския съюз.

Още от срещата на върха през 2014 г. НАТО поддържа тезата, че кибератака или хибридна атака биха могли да задействат Член 5 "в зависимост от конкретния случай", но Алиансът така и не е дефинирал прага, при който се предприемат действия. Дори в случаите, когато Алиансът би могъл да действа колективно – например чрез настъпателни кибероперации – това изисква консенсус между 32 държави, които имат коренно различна история, вътрешна политика и готовност за поемане на риск.

През годината след срещата на върха на НАТО през 2023 г. Русия продължи да засилва натиска, като утрои хибридните си атаки в Европа и изпробва нови начини за нанасяне на удари по територията на Алианса, включително чрез намеса в работата на европейските железопътни системи. В отговор НАТО подобри способностите си за засичане, анализ и реакция. Страните членки споделиха добри практики, участваха в симулационни учения за проверка на тези способности и разработиха нова стратегия за противодействие на дезинформацията. Много държави – сред които Естония, Германия, Полша и Обединеното кралство – самостоятелно започнаха разследвания, предприеха съдебни действия и експулсираха руски дипломати и лица, заподозрени в работа за разузнаването. Тези стъпки бяха важни, но недостатъчни, за да възпрат Русия.

През 2025 г. надеждите за по-нататъшни действия от страна на НАТО изгубиха инерция. След завръщането си в Белия дом президентът Доналд Тръмп беше толкова решен да накара съюзниците от НАТО да отделят повече средства за отбрана, че практически всяка среща с тях започваше и завършваше именно с този въпрос. Този безкомпромисен подход доведе до някои впечатляващи резултати. На срещата на върха в Хага през 2025 г. всички съюзници поеха ангажимент до 2035 г. да отделят по 5% от БВП за отбрана. Вместо обаче да се възползва от този успех и да насочи вниманието на Алианса обратно към хибридната война на Русия, администрацията продължи да настоява съюзниците да харчат повече и по-бързо.

Когато през ноември 2025 г. посетих централата на НАТО и попитах бившите си колеги с какво прекарват времето си, постоянният представител на една от страните отговори: "Прекарваме по-голямата част от времето си в това да се занимаваме с вас". На фона на тези сътресения темпото на работа на Алианса по въпросите на хибридната война спадна драстично. Въпреки постигнатото през 2024 г. съгласие за изготвяне на нова стратегия спрямо Русия за срещата на върха в Хага през 2025 г., такава така и не беше приета. В заключителната декларация от срещата дори не се споменаваше хибридната война на Русия.

Жабата в тенджерата

Лятото на 2025 г. изглеждаше като връхна точка в увереността на Путин. Наред с отслабващия фокус на НАТО върху хибридните заплахи, лятната офанзива на Русия в Украйна показваше признаци на успех; съюзниците в НАТО спореха за мита и за това дали Европа е изправена пред състояние, което вицепрезидентът Джей Ди Ванс нарече "цивилизационно самоубийство"; а Тръмп ухажваше Путин – динамика, която стана публично видима по време на руско-американската среща на върха в Аляска през август.

Към септември 2025 г. Путин вече не държеше толкова на възможността за отричане на отговорност (т.нар. "правдоподобно отричане"), а кампанията за хибридна война на Русия ставаше все по-дръзка. През същия месец около 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, а три руски изтребителя пресякоха границата с Естония, преди да бъдат съответно свалени и прогонени от силите на НАТО. След всеки от тези случаи НАТО свикваше консултации по силата на Член 4, които според договора се провеждат, когато са застрашени "териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните". Алиансът стартира инициативата "Източен страж" (Eastern Sentry) за повишаване на бдителността по източния си фланг, без да определя крайна дата за нея. Инициативата постави допълнителни съюзнически средства за въздушна отбрана и противодействие на дронове под командването на НАТО, за да подсили съществуващата интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана по тази граница. Макар и крайно необходима стъпка в усилията на НАТО за борба с хибридната война, тя не успя да възпре руските атаки.

НАТО трябва да предприеме по-решителен отговор на ескалацията от страна на Москва.

В края на 2025 г., когато инерцията на Русия на бойното поле започна да отслабва, а Украйна засили атаките с дронове и ракети срещу руската петролна инфраструктура, Путин преведе хибридната си война на по-високи обороти. През декември, с падането на температурите, подкрепяни от Русия хакери използваха зловреден софтуер тип „wiper“ (предназначен за унищожаване на данни и извеждане на операционни системи от строя) срещу 30 енергийни обекта в Полша. През пролетта на същата година руски подводници бяха засечени близо до Шпицберген (норвежки архипелаг) да изпитват ново оръжие, предназначено за извеждане от строя на подводни кабели без засичане. През май руски дрон удари жилищна сграда в Румъния – първият случай, в който подобна атака доведе до раняване на цивилни граждани.

Темпото на тези нахлувания се ускори допълнително през летните месеци. През август групи, почти сигурно свързани с Русия, извършиха палежи в България, Естония, Италия и Полша – действия, вероятно целящи да забавят потока от помощ за Украйна. Един от най-дръзките случаи беше нападението срещу летището в Лайпциг в началото на август: дрон, открит близо до украински товарен самолет, пренасяше експлозиви. През септември руска фрегата край бреговете на Дания изстреля две сигнални ракети по датски военен хеликоптер, като една от тях премина опасно близо до летателния апарат.

Можеше да се очаква, че подобна поредица от събития ще предизвика спешен колективен отговор от страна на НАТО. Постепенното засилване на тези атаки от страна на Русия обаче ѝ позволи да се размине с все по-опасни действия, без да плати висока цена. Съюзниците разгледаха тези инциденти, като обсъждаха и реагираха на всеки от тях по определен начин, но продължиха да следват подхода на разглеждане на всеки случай поотделно, установен през 2014 г. Въпреки че тази разпоредба имаше за цел да запази гъвкавостта на Алианса, тя всъщност попречи на членовете на НАТО да разгледат тези атаки в тяхната съвкупност и да обосноват необходимостта от колективни действия.

Мобилизиране на съюзниците

Няма съмнение, че НАТО трябва да предприеме по-решителен отговор на ескалацията от страна на Москва. Всяка нова стратегия обаче трябва да започне от най-мощния член на Алианса: Съединените щати. Администрацията на Тръмп обаче изпращаше противоречиви сигнали относно атаките – понякога ги игнорираше, друг път приемаше публичните оправдания на Русия, а понякога се застъпваше за ответни мерки, включващи използването на сила. След навлизането на дрон в полското въздушно пространство през септември 2025 г. Тръмп заяви, че това „може да е било грешка“ – твърдение, което полското правителство категорично оспори. Няколко дни по-късно, по време на пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски, Тръмп изрази мнение, че съюзниците трябва да свалят руските самолети, навлизащи във въздушното им пространство. Запитан за открития в Лайпциг дрон, Тръмп отговори, че "Путин не възнамерява да атакува територия на НАТО". Подобни противоречиви послания подкопават способността на Алианса да възпира Русия. За да бъде убеден Путин да прекрати хибридната си война, е необходим недвусмислен сигнал от най-силния член на НАТО, че бъдещите атаки ще имат своята цена.

Съединените щати трябва да реагират на руската хибридна война със същата решителност, с която отговориха на заплахата на Русия да използва тактическо ядрено оръжие през есента на 2022 г. По онова време Вашингтон отправи пряко и публично предупреждение към Москва относно „катастрофалните последици“, до които биха довели подобни действия. Според някои сведения посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август 2026 г. е имало именно такава цел по отношение на хибридните атаки, но Белият дом омаловажи значението на визитата, като я определи като „полурутинна“. Дори Ратклиф действително да е поставил ултиматум, е вероятно Путин да вземе подобна заплаха насериозно само ако тя идва лично от Тръмп.

Демонстрирането на решимост е само част от уравнението. Съюзниците трябва също така да направят така, че цената на продължаващата агресия да бъде осезаема. Пример за такъв подход е задържането от страна на Норвегия на руски плавателен съд край Шпицберген през септември – мярка, наложена заради отказа на Москва да изплати обезщетение на украинска енергийна компания, чиито активи е конфискувала в Крим. Друг пример са многократните случаи, в които Франция се е качвала на борда на руски танкери, обект на санкции. Съюзниците от НАТО следва да търсят още подобни стъпки. Съединените щати биха могли например да обявят, че възобновяват планирането на настъпателни кибер- и информационни операции срещу Русия – дейности, които министърът на отбраната Пийт Хегсет спря през март 2025 г. НАТО би могла също така да обедини данните от наблюдението на съюзниците върху руския „сенчест флот“, за да създаде обща база данни за кораби, плаващи под фалшив флаг, незастраховани или свързани с инциденти, включващи прерязване на подводни кабели. След това тази информация би могла да бъде споделена със съответните столици и с ЕС, за да могат те да наложат по-ефективни санкции.

Съюзниците на НАТО във Вашингтон трябва да продължат да изграждат отбранителните си способности и да разобличават Москва заради нейните атаки, но същевременно трябва да спрат да разглеждат всяка хибридна атака изолирано и вместо това да идентифицират моделите на руска агресия, които биха провокирали отговор от страна на Алианса. Те трябва също така да разширят предварително определените правомощия на Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа – ръководителя на военните операции на НАТО. Неговите отговорности наскоро бяха разширени, за да обхванат охраната на въздушното пространство на балтийските държави, но трябва да включват и морската сфера, където Русия ескалира действията си. Москва поддържа постоянно патрулиране на въоръжени плавателни съдове във Финския залив за ескортиране на танкери от т.нар. „сенчест флот“, което превръща всеки опит на съюзник да спре подозрителен танкер в потенциална пряка конфронтация с руския военноморски флот.

И накрая, всяка руска хибридна атака трябва да подтиква съюзниците да увеличат подкрепата си за Украйна. От 2022 г. насам Путин използва всички възможни средства, за да спре потока от помощи за Киев. Постоянният поток от военна и икономическа подкрепа, макар и все още наличен, значително е намалял в сравнение с първите месеци на войната. Възобновяването на усилията по този общ проект ще покаже на Путин, че опожаряването на складове и заводи за дронове няма да сломи решимостта на НАТО. Алиансът е имал късмет, че нито една от руските хибридни атаки не е довела до катастрофални човешки жертви. Но с оглед на това, че прагът на поносимост към риск у Путин продължава да се покачва, не е трудно да си представим, че този късмет в крайна сметка може да се изчерпи.

Статията е от foreignaffairs.com. Неин автор е Джулиан Смит