Отбор от Масачузетският институт по технологии в САЩ подобри метода за обезсоляване на морската вода чрез слънчева енергия и направи възможни преносими десалинационни системи, които да бъдат пратени навсякъде по света, където има нужда, съобщи MIT News. За постижението си учените са получили и 140 000 долара, вървящи заедно с наградата "Десал" - състезание, организирано от USAID, американската агенция за интернационално развитие.

Участниците в конкурса, изцяло посвете на нови методи за обезсоляане на морската вода, трябва да покажат не метод, който просто работи, а е и ефективен, евтин, изискващ малко енергия и не разчитащ на стардартни горрива. Екипът от MIT са започнали работа с американския производител Системи за напояване Джеин, за да постигнат именно това.

С помощта на енергия, събрана в батерии от соларните панели, електродиализна машина премахва солта от водата и я прави напълно подходяща за пиене.

"Електродиализата работи по следния начин - вода се прекарва между два електрода с противоположни заряди. Понеже солта, разтворена във водата, е изградена от позитивни и негатини йони, електродите ги издърпват от водата, оставяйки сладк в ядрото на потока. Серия от мембрани отделят прясната вода от все по-солената," обяснява Дейвид Л. Чандлър от MIT News..

Десалинационни системи, поддържани от енергията на слънцето, не са нещо ново, и в момента управляващите в Чили и Калифорния предвиждат подобни решения за бедните на вода райони, но технологията досега беше ужасяващо скъпа и като първоначална вноска, и като консумативи. Което, разбира се, я прави особено трудна за възприемане от по-бедните, развиващи се страни.

Ключовото на системата на MIT е процеса на електродиалица, казва Чандлър.

"И електродиализата, и обратната осмоза изискват употребата на мембрани, но тези в електродиализната система саподложени на по-ниски налягания и могат да бъдат изчистени от натрупаната сола като просто се обърна полярността на електродите. Това означава, че скъпите мембрани ще изкарват доста повече и ще им трябва по-малко поправка," обясняявай инженерът на екипа Амос Уинтър.

Според Чандлър, системата на MIT може да превърне 90% от солената вода, вкарана в нея, в сладка, което е впечатляващо, като се има предвид, че процеса на обратната осмоза постига едва 40-60% ефективност.

Процесът вече е тестван в няколко индийски села от 2014 г насам, а Националния десалинационен център за изследване в САЩ е провел 24-часови тестове, за да прецени ефективността и цените по подръжката. Според Мери Бет Григс от Popular Science, само за 24 часа, системата е обезсолила 7950 литра вода.

Следващата стъпка на учените е да тестват машината и в други развиващи се страни, с надеждата, че при тези количества обезсоляване с тази скорост може да се ползва и за напоителни системи в малки фурми.

"Решение, което има потенциала да увеличи двойно възстановяемата вода в околната ни среда, все по-ценен ресурс, ще има огромен ефект въху света," смята инженерката и специалист по околната среда Сюзън Амроуз от Университета на Калифорния, която не е участвала в изследването

Разбира се, от успешната разработка до масовото прилагане ще минат години. А страните, обградени само от още пустиня и без достъп до солена вода, едва ли ще могат да се възползват от технологията оптимално.