Софийският университет „Св. Климент Охридски“ остава №1, като заема първо място в 22 от 29 професионални направления, в които обучава студенти. 

Средният облагаем доход на завършилите през последните пет години висше образование в България достига 1625 евро. Възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти в рамките на едно десетилетие - през 2016 г. то е било 543 евро. Само за последната година ръстът е с над 200 евро (15%) – от 1417 евро през 2025 г.

Това показват резултатите от шестнадесетото издание на рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г. 

Софийският университет е №1 в направленията „Биологически науки“, „Биотехнологии“, „Икономика“, „Информатика и компютърни науки“, „История и археология“, „Математика“, „Науки за земята“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Педагогика“, „Педагогика на обучението по…“, „Политически науки“, „Право“, „Психология“, „Религия и теология“, „Социални дейности“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Теория и управление на образованието“, „Туризъм“, „Физически науки“, „Филология“, „Философия“ и „Химически науки“.

Техническият университет – София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по три първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация.

Висшите училища от София са начело на 44 класации по професионални направления, докато 12 класации се оглавяват от висши училища извън столицата. В няколко класации има повече от едно висше училище на първо място с еднакъв брой точки. Само една класация се оглавява от частно висше училище.

 Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища по 52 професионални направления въз основа на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. В момента в България има 200 хил. студенти.

Къде е най-ниската безработица 

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления:

„Военно дело“ (малък броя на обучаващите се - 223-ма)

„Медицина“

„Фармация“

„Математика“

„Дентална медицина“.

Най-висока безработица е сред завършилите:

„Туризъм“ (3,58%)

„Социални дейности“ (3,34%)

„Психология“ (3,2%)

„Педагогика“ (3,11%)

„Педагогика на обучението по“ (2,84%)

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“, а най-ниска – сред завършилите „Туризъм“ (25%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 76%).

Кои специалности осигуряват най-висок среден облагаем доход

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите:

„Военно дело“ (3747 евро)

„Информатика и компютърни науки“ (2553 евро)

Следват „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“ (над 2000 евро).

Завършилите кои университети са с най-добри доходи

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление:

„Администрация и управление“ в Американския университет (5591 евро)

 „Военно дело“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро)

 „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и в Нов български университет (4194 евро)

Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Националния военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).

86 на сто от младите магистри работят по специалността си или на позиции за висшисти

86% от наетите висшисти, завършили през предходните пет години магистърски програми след средно образование, и 69% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование, работят на позиции за висшисти или упражняват професия по призвание. Едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции.

Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми. Още по-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми, 93% от които работят на позиции, отговарящи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен.

Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Най-много са студентите по икономика, педагогика и медицина

Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2026 г. са „Икономика“ (28 997), „Педагогика“ (15 824), „Медицина“ (13 643) и „Администрация и управление“ (12 811). За поредна година най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 78.

В кои специалности се влиза с най-висок успех

С най-висок бал се влиза в направленията „Медицина“ (5,72), „Фармация“ (5,70), „Дентална медицина“ (5,68) и „Математика“ (5,65).

Най-нисък успех от дипломата за завършено средно образование имат първокурсниците от направленията „Материали и материалознание“ (4,36), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (4,71) и „Животновъдство“ (4,71).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се увеличава до 5,16 спрямо 5,14 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.