В „Мактуб“ не се дават съвети, а се споделя житейски опит. Повечето текстове са плод на напътствията, които Паулу Коелю е получавал от своя духовен учител в продължение на единайсет години. Други са вдъхновени от истории, разказани от негови приятели и от хора, които са оставили незаличима следа в съзнанието му. Включени са и откъси от произведения, съхранили духовното наследство на човечеството.
В тази вдъхновяваща колекция са събрани истории и размисли, обединени от една обща тема: търсенето на щастие. A то независимо от мястото и времето неизменно се свързва с любовта, смирението, солидарността и безкористността.
Подобно на „Алхимикът“ тази книга отразява вечния човешки копнеж към самопознание и духовно израстване.
На 15 октомври (четвъртък) излиза новото илюстровано издание на „Мактуб" от Паулу Коелю. Илюстрациите са дело на художничката Лиляна Дворянова.
Ако следваш пътя на мечтите си, посвети му се изцяло. Приеми направения избор и поеми смело на това пътешествие.
* * *
Из „Мактуб" от Паулу Коелю
Мактуб означава „така е писано“, но за арабите това не е най-добрият превод, защото, въпреки че всичко вече е написано, Бог е милостив и използвал своето перо и своето мастило единствено за да ни помогне.
Пътникът е в Ню Йорк. Събудил се е късно и бърза за една среща. Когато излиза на улицата, вижда, че полицията е вдигнала автомобила му.
Закъснява за срещата, която продължава по-дълго от необходимото, и си мисли за глобата – нарушението ще му струва цяло състояние. Внезапно се сеща за банкнотата от един долар, която е намерил предишния ден. Прави някаква странна връзка между нея и случилото се сутринта. „Кой знае дали не съм взел банкнотата, преди да я намери правилният човек. Кой знае дали не съм взел точно долар от онова, което е имал нужда от него. Кой знае дали не съм се намесил в онова, което е било писано да се случи.“ Трябва да се отърве от банкнотата. Тъкмо в този момент вижда един седнал на земята просяк и бързо му я дава.
– Момент – казва просякът. – Аз съм поет и искам да ми се отблагодариш с моята поезия.
– Но нека е възможно най-краткият стих, защото бързам – отвръща пътникът.
– Ако продължаваш да си жив, то е, защото все още не си стигнал където трябва.
* * *
Ученикът казал на своя учител:
– Прекарвах голяма част от деня, като мислех за неща, за които не бива да мисля, желаех неща, които не бива да желая, и правех планове, които не бива да правя.
Учителят поканил ученика си на разходка в близката гора. По пътя посочил едно растение и го попитал дали знае какво е то.
– Беладона – казал ученикът. – Може да убие човека, който изяде листата ѝ.
– Но не може да убие човека, който просто я гледа – казал учителят. – По същия начин и порочните желания не могат да ни навредят, ако не се оставим да бъдем съблазнени от тях.
Още по темата
- „Той не се колебае, не увърта, не претегля, не си задава въпроси от рода на „ами ако това, ами ако онова...“
- "Списъкът е от дванайсет точки, ако заподозреният е мъж. Единайсет – ако е жена..." (ОТКЪС)
- „Желая тялото ти, диско кукло!“ (ОТКЪС)
- "Фактът, че болката е субективна, не означава, че тя не е реална. Просто е по-загадъчна..." (ОТКЪС)
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
