През 2027 г. правителството има намерение да вземе около 2 млрд. евро или 1,39% от БВП от всички граждани като данъци. Но намаляването на разходите е 0 или по-точно 0,04%. Това коментира във фейсбук икономистът Георги Ганев по повод пратения вчера до ЕК бюджетен план на кабинета.

Ето какво написа Ганев:

"Министерство на финансите публикува пратения до ЕК бюджетен план. За което изказвам похвала и благодарност. Първият ми извод от много забързания пръв прочит е: за 2027 всичката амбиция на правителството се свежда до това да ни изземат като данъци, на всички нас българите, около 2 милиарда, или 1,39% от БВП, повече, отколкото ако не им се налагаше да се борят със свръхдефицит.

Но амбицията им за намаляване на разходите, огромна част от които е добре известно са чисто разхищение и корупционерски потоци, е нула. Пардон, 0,04%. И двете числа са от Таблица 5, която в крайна сметка е съществото на всичко в документа".

"Няма пилот в самолета. Правителството и финансовият министър говорят за дефицит от 3%, 3,8%, а предлагат пред Брюксел дефицит 4,3%. Истинският дефицит е 5%, защото като махнете еднократните приходи като данък свръхпечалба и ги добавите към дефицита, защото те не са системни прихоходи, истинският дефицит е 5%, което води България към катастрофа".

Това коментира депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров. По думите му бюджетният дефицит вече води до повишаване на данъците и осигуровките, а действията на управляващите допълнително вдигат инфлацията. Той отново припомни предложението на "Демократична България" гражданите да получават компенсация от 20 евроцента за всеки литър бензин, дизел и пропан-бутан. Според него средствата за тази мярка могат да бъдат осигурени чрез данък върху свръхпечалбите в петролния, газовия и въглищния сектор, какъвто се прилага и в други държави от ЕС, както и чрез допълнителните приходи от ДДС, които държавата получава заради поскъпването на горивата.

Според Димитров единствената "добра новина" в доклада до ЕК е повишаването прага за регистрация по ДДС, което е дългогодишна политика на ДБ.

"Поискахме 85 000 евро, което е помощ за 200 000 фирми, те предлагат 75 000, което е половината крачка, но все пак е единствената добра новина", каза той.

Вчера също така стана ясно, че правителството предлага минималната работна заплата да е 660 евро. Това е под тавана от 672 евро, който самото то заложи.

Ако беше запазен старият механизъм, който новата власт отмени, минималната работна заплата трябваше да е 690 евро.

Депутатът от "Продължаваме промянта" Венко Сабрутев обясни, че реално заплатите на учителите също се намаляват, макар премиерът Румен Радев да твърди обратното.

Икономистът Лъчезар Богданов коментира пред бТВ, че правителството прави опит да намали бюджетния дефицит, но предприетите мерки не са достатъчни.

"Очевидно това е опит за намаляване на бюджетния дефицит, тоест посоката е правилна. Според мен стъпката е недостатъчна", посочи той.

По неговите изчисления дефицитът през следващата година ще остане над 4% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг ще нарасне с близо 6,5 млрд. евро.

Икономистът обърна внимание, че намаляването на дефицита зависи в значителна степен от предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите.

"Това не е устойчива промяна в събирането на данъците. Еднократна стъпка", подчерта Богданов.

Лъчезар Богданов настоя за структурни реформи, които да премахнат дублиращи се дейности и да ускорят дигитализацията на публичните услуги.

Според него съкращенията не трябва да се правят механично, а след анализ на реалната необходимост от служители.

"Ако замените безсмислени операции, които се правят с ръчен труд, с електронни услуги, тогава може да съкратите част от хората и да увеличите заплатите на тези, които наистина вършат ценна работа в публичния сектор, не с 5%, а с 25%", заяви Богданов.