ЕС трябва да обмисли бюджет за 3 или 4 години вместо за 7, предложи кипърският президент Никос Христодулидис в интервю за „Политико“. То бе взето в Брюксел, където се провежда Европейският съвет – срещата на върха на Съюза.

Според Христодулидис държавите членки трудно могат да предвидят финансовите си приоритети за толкова дълъг период в условията на бързо променяща се международна обстановка.

„Обсъждаме бюджета през 2034 г., а сега сме през 2026 г.“, заяви Христодулидис.

Той даде за пример пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, които показаха колко бързо могат да се променят обстоятелствата. И изтъкна, че по-кратка финансова рамка би била по-лесна за приемане от някои държави.

Извънредна среща през ноември

След първия ден от двудневната среща на върха в Брюксел председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви, че свиква допълнителна среща на 26 ноември. Целта е да се преодолеят разногласията и да се подготви окончателно споразумение през декември. Преди срещата Коща ще представи нови бюджетни числа.

Той настоява преговорите да приключат до края на годината. В противен случай предстоящите избори във Франция, Италия и Полша през 2027 г. могат да затруднят постигането на компромис. Забавяне би застрашило и навременното изплащане на средства за земеделските производители и научните изследователи след 1 януари 2028 г., когато трябва да започне действието на новата финансова рамка.

Френският президент Еманюел Макрон подкрепи натиска за споразумение до края на годината, като предупреди, че няма да разполага с политически мандат да одобри сделка непосредствено преди президентските избори във Франция през април 2027 г. Лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен, от своя страна, определи прибързаното договаряне на бюджета преди вота като „демократичен скандал“.

Дълбоки разделения за размера на бюджета

Държавите, настояващи за по-строги икономии — Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия, смятат, че предложените от Ирландия съкращения от 159 млрд. евро не са достатъчни. Към тях се присъедини и Белгия.

Германският канцлер Фридрих Мерц посочи, че ирландското предложение представлява напредък, но са необходими допълнителни съкращения. Сред възможностите той е откроил намаляване на средствата за по-бедните региони.

На противоположната позиция са държави, които отхвърлят нови орязвания. Сред тях е и България.

Испанският премиер Педро Санчес определи предложенията като „разпределение на мизерията“, а италианската му колежка Джорджа Мелони заяви, че няма да приеме допълнителни съкращения.

Разногласията поставят под въпрос и способността на Антониу Коща да постигне компромис. Според дипломати, цитирани от „Политико“, част от северните държави се съмняват дали той посредничи безпристрастно в преговорите. Други защитават подхода му и изтъкват колко е трудно да се съгласуват интересите на 27 правителства.

Лидерите не постигнаха съществен напредък и по спора за въглеродното ценообразуване в отоплението и транспорта. Разногласията около Схемата за търговия с емисии, известна като СТЕ-2, удължиха дискусиите до късно през нощта и предизвикаха критики към начина, по който Антониу Коща ръководи срещата.