Германия настоява и в бъдеще да могат да се регистрират нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. Досега френският президент Еманюел Макрон се противопоставяше на това, но сега се очертава споразумение.

Франция и Германия се приближават към договореност за бъдещето на двигателите с вътрешно горене, която би означавала смекчаване на фактическата забрана за продажба на нови автомобили с такива двигатели, планирана за 2035 г.

Според публикация на вестник "Ханделсблат" германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Макрон искат допълнително да облекчат общоевропейската забрана за двигателите с вътрешно горене - повече, отколкото се предвиждаше досега. В замяна Германия се е съгласила на отстъпки по отношение на приоритета за европейски продукти при предоставянето на държавна подкрепа за промишлеността.

През декември миналата година Европейската комисия предложи и след 2035 г. в ЕС да могат да се регистрират нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. Това би било отстъпление от договорената по-рано забрана. Именно за подобна промяна настояваше Германия.

Според "Ханделсблат" германско-френският компромисен документ предвижда производителите от 2035 г. нататък да трябва да намалят средните емисии на своите автомобили само с 90 процента, без да е необходимо да компенсират останалите 10 процента. Това би позволило на производителите да продължат да продават нови бензинови и дизелови автомобили, стига средните емисии на целия им автопарк от нови коли да останат в рамките на установените ограничения.

Европейската комисия беше предложила останалите 10 процента да бъдат компенсирани изцяло чрез използване на въглеродно неутрални горива или зелена стомана. Германско-френското предложение предоставя на автомобилните производители още по-голяма гъвкавост.

Париж е приел и допълнителна свобода за хибридните автомобили след 2035 г. - мярка, за която Берлин настояваше с цел защита на германската автомобилна индустрия.

В замяна Германия се е съгласила с по-строго тълкуване на принципа „Произведено в Европа“.

Така компаниите в определени за стратегически сектори ще бъдат задължени да използват компоненти, произведени в ЕС или в определени партньорски държави, ако получават публично финансиране. Германия дълго настояваше понятието „Произведено в Европа“ да обхваща значително по-голям брой партньорски държави.

Критики от транспортна организация и опозицията

Германското подразделение на транспортната организация Transport & Environment (T&E) предупреди в първата си реакция за „историческа грешка“.

Сузане Гьотц, експерт по мобилност в организацията, критикува договореността:

„Германските и френските политици твърдят, че искат да спасят работните места. Но в крайна сметка тази сделка може действително да подпише упадъка на европейската автомобилна индустрия.“

Според нея Европа трябва да намали зависимостта си от вноса на нефт, да осигури достъпни електромобили и да даде на промишлеността ясни стимули да инвестира в електрически автомобили и веригите за доставки за тях.

Евродепутатът Михаел Блос, главен преговарящ на групата на Зелените по въпроса за ограниченията на емисиите на CO₂ от автомобилните паркове, определи споразумението като „спирачка за бурния растеж на електромобилите“.

„Автомобилната индустрия има бъдеще само ако в Европа произвеждаме добри и достъпни електромобили“, заяви той.