Администрацията на американския президент Доналд Тръмп предлага европейските държави да възобновят покупките на руски природен газ като част от евентуално споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Идеята вече е срещнала съпротивата на европейски лидери, включително германския канцлер Фридрих Мерц.

За предложението съобщава „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на източници, запознати с преговорите.

Американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф са обсъдили възможността с украински и европейски представители. Темата е била повдигната и пред украинския президент Володимир Зеленски при посещение на двамата в Киев през септември.

Според източниците на американското издание Вашингтон предлага Украйна да обмисли възстановяване на работата на газопроводите, по които преди руското нахлуване през 2022 г. се доставяше природен газ за европейските потребители.

Идеята е Москва да получава приходи от продажбата на газ, което според американската администрация би могло да я стимулира да се съгласи на мирно споразумение. Украйна на свой ред би получавала средства от транзитни такси.

Така възстановяването на енергийните връзки между Русия и Европа се превръща в част от предлаганите от Вашингтон икономически стимули за прекратяване на войната.

Белият дом потвърждава икономическите стимули

В позиция пред „Ню Йорк Таймс“ Белият дом посочва, че войната е довела до повишаване на енергийните цени в Европа и до сериозни икономически затруднения както за Русия, така и за Украйна.

Американската администрация заявява, че работи съвместно с Киев и европейските партньори по всеобхватно мирно предложение, което предвижда икономически стимули за двете воюващи страни.

Целта според Белия дом е не само прекратяване на бойните действия, но и създаване на условия за траен мир, икономическо възстановяване и регионална стабилност.

Американските представители смятат също, че европейските избиратели биха могли да окажат натиск върху правителствата си за възстановяване на достъпа до по-евтина енергия.

Засега обаче няма признаци, че перспективата за икономическо сътрудничество със САЩ е накарала руския президент Владимир Путин да отстъпи от основните си искания за прекратяване на войната, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Европа вече е решила да се откаже от руския газ

Предложението на Вашингтон влиза в пряко противоречие с енергийната политика на Европейския съюз.

През януари 2026 г. Съветът на ЕС окончателно одобри регламент за поетапно прекратяване на вноса на руски природен газ, включително по тръбопроводи и под формата на втечнен природен газ (LNG).

Според приетите правила вносът на руски втечнен газ трябва да бъде окончателно прекратен в края на 2026 г., а на газ по тръбопроводи – през есента на 2027 г.

Решението е част от европейската стратегия REPowerEU за премахване на зависимостта от руски енергийни доставки, след като Москва използва природния газ като инструмент за политически натиск.

За възобновяване на доставките след влизането в сила на пълната забрана ще бъде необходима промяна в европейските правила, а не просто търговска договореност с Русия.

Възстановяването на руските доставки би могло да намали и европейското търсене на американски втечнен природен газ, отбелязва „Ню Йорк Таймс“. Това означава, че предложението на Вашингтон потенциално засяга и интересите на американските износители.

След сделката за руския дизел

Новината идва само дни след като Тръмп постигна споразумение с Путин за възобновяване на доставките на руско дизелово гориво за американския пазар.

Сделката предизвика остри критики както сред европейските съюзници на Украйна, така и в самите Съединени щати.

Американски законодатели от двете партии обвиниха президента, че отслабва санкционния натиск върху Москва и ѝ осигурява допълнителни приходи, докато руската армия продължава войната.

На 16 октомври стана известно и че Тръмп е блокирал прилагането на нови санкции, свързани с Русия.

Руският представител по икономическите въпроси Кирил Дмитриев определи договореността за дизеловото гориво като възможно начало на по-широко икономическо сътрудничество между Москва и Вашингтон.

На енергийна конференция в руската столица в петък Дмитриев съобщи, че двете държави обсъждат проекти в различни области, включително изграждане на центрове за данни, захранвани с руска ядрена енергия.

Сред останалите обсъждани възможности според предишна публикация на „Ню Йорк Таймс“ е продажбата на международни активи на руската петролна компания „Лукойл“ на инвеститорска група с участието на американското правителство.

Москва продължава ударите по Украйна

Икономическите предложения на Вашингтон идват на фона на продължаващите руски атаки срещу украинската енергийна инфраструктура.

На 11 октомври Тръмп обяви, че е постигнато енергийно примирие между Русия и Украйна. Зеленски обаче заяви, че е научил за предполагаемата договореност от медиите.

В следващите дни руските удари по украински енергийни съоръжения продължиха, а Киев поиска Вашингтон да гарантира спазването на обявеното споразумение.

Това поставя под въпрос възможността икономическите стимули сами по себе си да доведат до прекратяване на войната.

Същевременно европейските лидери все по-открито изразяват опасения, че администрацията на Тръмп променя политиката си в полза на Москва. Според информация на Bloomberg от срещата на върха на ЕС тази седмица европейските държави се подготвят да продължат подкрепата си за Украйна дори ако Вашингтон се оттегли от досегашните си ангажименти.

В този контекст предложението Европа отново да купува руски газ поставя не само въпроса за цените на енергията, но и за риска ЕС да възстанови зависимостта си от държава, която продължава военната си агресия срещу Украйна.