Русия разширява военното си присъствие в Арктика и използва хибридни действия срещу съседните си държави, включително смущаване на навигационните системи, навлизане на дронове и саботаж на подводни кабели. В отговор ЕС планира да засили наблюдението на региона, да защити критичната инфраструктура и да увеличи възможностите си за действие в суровите полярни условия.

Това предвижда новата стратегия на ЕС за Арктика, представена днес от Европейската комисия и върховния представител на Съюза по външната политика.

Документът отчита, че войната на Русия срещу Украйна е променила из основи сигурността в Арктика и в целия Европейски съюз. Нарастващите стратегически амбиции на Китай в европейската част на региона, както и задълбочаващото се партньорство между Пекин и Москва, допълнително усложняват обстановката.

Според стратегията Арктика, северният Атлантик и Балтийско море все повече се превръщат в единно стратегическо пространство. Уязвимостите в един от тези райони могат да имат последици за сигурността на цяла Северна Европа.

Общ център за морска сигурност

Една от основните мерки ще бъде създаването на център за морска сигурност, който ще обединява информация от национални и европейски източници. Целта е да се подобри наблюдението на морската инфраструктура, на корабите от руския сенчест флот, на незаконния риболов и замърсяването, както и на координацията при издирване и спасяване.

Като първа стъпка ЕС ще подкрепи създаването на специализиран център за подводните кабели в Арктика и северния Атлантик. Той ще следи състоянието им, ще подпомага защитата им и ще улеснява ремонтите при повреди. Предвиждат се и инвестиции в интелигентни технологии за кабелите, които да служат като системи за ранно предупреждение при потенциални заплахи.

ЕС ще използва спътникови данни, дистанционни сензори и обмен на информация между партньорите, за да подобри наблюдението на морските пространства. Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) ще има роля в разширяването на обмена на данни за проследяване на корабите.

Европа ще продължи и санкциите срещу плавателни съдове от руския сенчест флот, преминаващи през Северния морски път- Според стратегията за Арктика тези съдове застрашават международното право и морската безопасност.

Повече ледоразбивачи и военна мобилност

Европа трябва да увеличи капацитета си от ледоразбивачи, за да може да действа по-ефективно в Арктика. Тези кораби са необходими не само за гражданската морска безопасност и научните изследвания, но и за разполагането и ремонта на критична подводна инфраструктура и за придвижването на военни сили.

ЕС ще проучи възможностите за съвместни поръчки, обединяване на ресурси и споделяне на ледоразбивачи между държавите членки и партньорите. Предвижда се също да бъдат укрепени транспортните коридори в европейската част на Арктика и връзките с Балтийско море, така че да улесняват бързото придвижване на войски и тежка военна техника.

Европейската комисия изтъква необходимостта от по-тясно сътрудничество с НАТО, включително за военната мобилност, защитата на критичната инфраструктура и противодействието на кибернетичните и хибридните заплахи. ЕС и държавите членки могат да организират съвместни учения и проверки на готовността за придвижване на военни сили в региона.

Европейският фонд за отбрана (ЕФО)  вече подкрепя 10 проекта на обща стойност около 260 милиона евро, насочени към нуждите на Арктика. Сред тях са разработки на самолети, способни да работят при екстремни условия, специализирани материали и технологии за наблюдение на големи разстояния.

Русия и Китай променят стратегическата среда

Затоплянето на Арктика, която се нагрява почти 4 пъти по-бързо от средното за света, прави региона по-достъпен за корабоплаване и добив на ресурси. Това засилва конкуренцията за стратегически достъп, търговски маршрути и влияние.

ЕС предупреждава, че увеличаването на корабоплаването, близостта до Русия и дейността на сенчестия флот създават рискове не само за морската безопасност, но и за подводната и наземната инфраструктура. Документът посочва още кибератаки, радиочестотни смущения, прекъсвания на въздушния трафик и саботаж като заплахи за региона.

В същото време засилващите се амбиции на Китай в европейската част на Арктика и партньорството му с Русия налагат ЕС да разчита не само на традиционните международни формати, но и на по-тясно сътрудничество със съюзници и партньори със сходни интереси.

Сътрудничеството с Норвегия, Исландия, Канада, САЩ и Великобритания е сред приоритетите. ЕС възнамерява да задълбочи и партньорството си с Гренландия, включително чрез допълнителни инвестиции от 200 милиона евро през 2026-2027 г. заедно с по-дългосрочна подкрепа за готовността и устойчивостта на острова.

Арктика е въпрос и на европейската сигурност

В Арктика живеят над 500 000 граждани на ЕС, а Дания, Финландия и Швеция са арктически държави. Брюксел подчертава, че случващото се в региона има пряко отражение върху европейската сигурност, климат, свързаност и икономическа устойчивост.

Новата стратегия предвижда по-структурирано политическо сътрудничество с държавите и общностите в Арктика, съвместно разработване и финансиране на проекти и редовни срещи на високо равнище. Целта е да се запазят мирът и стабилността, да се защити критичната инфраструктура и да се намалят стратегическите зависимости на Европа.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.