Отлив на подкрепа за Илияна Йотова, макар и недостатъчен, за да застраши първото ѝ място на първия тур, връща интригата в президентската надпревара.

В същото време основният ѝ опонент Андрей Гюров увеличава подкрепата си, а атаките срещу търговски кораби в Черно море и реакцията на българските власти мобилизират избирателите с по-ясно изразени геополитически позиции.

Това са част от основните изводи на социоложката Боряна Димитрова от агенция „Алфа Рисърч“, представени в интервю за „Дойче веле“ броени дни преди първия тур на президентските избори на 25 октомври.

Според нея балотажът е практически сигурен, като на втория тур с много голяма вероятност ще се изправят една срещу друга кандидатпрезидентските двойки Илияна Йотова–Вълчев и Андрей Гюров–Кандев.

Отливът от Йотова и ръстът на Гюров

На въпрос дали се наблюдава отлив от подкрепата за Йотова заради реакцията на институциите към атаките в Черно море през последните две седмици, Димитрова отговаря:

„Нека да започна с най-сигурното - че ще има балотаж на тези избори. Ще има втори тур с много голяма степен на вероятност. Трябва да кажем, че вторият тур ще бъде между двойката Йотова-Вълчев и Гюров-Кандев, именно защото имаме консолидация на този вот.“

Социоложката потвърждава, че подкрепата за действащата президентка намалява. Според нея това е свързано както с нееднозначните позиции на Йотова по някои въпроси, така и с проблемите пред политическата сила, която стои зад кандидатурата ѝ.

„Известен отлив виждаме при госпожа Йотова. Той не е такъв, че да застраши първото място по всяка вероятност, но е отлив по отношение на двусмислеността на някои позиции, които тя зае. Трябва да се отчете и влиянието на подкрепилата госпожа Йотова партия - някои проблеми във вътрешнополитически план влияят, макар да не можем да кажем доколко. Известен отлив има и бих казала, че той връща интригата в кандидатпрезидентската кампания.“

В същото време Димитрова отчита положителна динамика при кандидатурата на Андрей Гюров и неговия подгласник Кандев.

„Налице е известен ръст в подкрепата за двойката Гюров-Кандев.“

Основното предизвикателство пред тях обаче остава разширяването на популярността им извън големите градове. Според социоложката двамата увеличават подкрепата си там, където вече са добре познати, включително в големите градски центрове извън София.

В по-малките населени места обаче разпознаваемостта им продължава да бъде сравнително ниска. Именно преодоляването на този проблем може да се окаже важно за по-нататъшното разширяване на електоралната им подкрепа.

Избирателите на ГЕРБ предпочитат Гюров, но половината няма да гласуват

Особено интересни са наблюденията на „Алфа Рисърч“ за поведението на симпатизантите на ГЕРБ, чиято партия няма собствен кандидат в президентската надпревара.

Според Димитрова около половината от тях възнамеряват да останат вкъщи на първия тур. Сред останалите обаче подкрепата за Андрей Гюров значително надвишава тази за Илияна Йотова.

„Към момента заявените намерения за гласуване на симпатизанти на ГЕРБ показват, че около половината от тях ще останат вкъщи на първия тур. От останалите в съотношение 2,5-3 към 1 избират европейската ориентация, като подкрепят господин Гюров.“

Това съотношение показва, че сред заявилите намерение да гласуват симпатизанти на ГЕРБ Гюров има сериозно предимство пред Йотова.

Димитрова не изключва именно тези избиратели да определят крайния резултат от президентските избори, особено ако разликата между двамата основни претенденти се свие още на първия тур.

Но ГЕРБ не е единствената политическа сила без собствен кандидат, чиито симпатизанти могат да наклонят везните на балотажа.

„Бих искала да добавя тук, че много важни ще са гласовете и на ДПС, които също нямат кандидат този път. Те имат единодушен и дисциплиниран електорат, така че каква позиция ще заемат те между двата тура, може да се окаже решаващо.“

Така според социоложката поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС, както и евентуалните политически позиции на двете партии между първия и втория тур, могат да придобият ключово значение за изхода от надпреварата.

Атаките в Черно море мобилизират избирателите

Събитията в Черно море през последните седмици са променили и характера на президентската кампания, смята Димитрова.

Според нея геополитическата ориентация на България отдавна е сред темите, които присъстват в кандидатпрезидентските кампании. Този път обаче ударите с дронове са направили въпросите на международната сигурност непосредствено значими за българските граждани.

„Геополитическата ориентация на България отдавна е тема, която бележи кандидатпрезидентските кампании. Но сега ударите с дронове в Черно море доведоха иначе абстрактната геополитическа обстановка буквално до ежедневието на всеки българин.“

Един от ефектите е известно повишаване на интереса към изборите. Докато в началото на кампанията социолозите са регистрирали много слаба готовност за участие, сега очакванията са за по-висока активност.

„Забелязваме, че има известен ръст на желанието да сe гласува. Не като вълната от април, но все пак - в началото отчитахме много слаб интерес към президентските избори, сега очакваме вероятно около 2,7-2,8 милиона да отидат до урните.“

Другият ефект е мобилизацията на избирателите с по-категорични позиции по отношение на войната в Украйна и външнополитическата ориентация на страната.

От едната страна са хората, които настояват за спиране на помощта за Украйна и защитават по-радикални позиции в тази посока. От другата са ясно проевропейски настроените избиратели, които също се активизират.

И двете групи са сред опонентите на Йотова, която се позиционира по-близо до политическия център.

„Бих казала така: ако мога да обобщя, в спокойни времена центърът привлича най-много, в размирни времена тези кандидати, които са с по-ясно заявени позиции, независимо в каква посока, постигат по-висока чуваемост.“

Така напрежението в Черно море не само повишава интереса към изборите, но и увеличава тежестта на гласовете за кандидати с по-ясно заявена геополитическа ориентация.

Изборите ще бъдат и тест за доверието към „Прогресивна България“

Боряна Димитрова откроява още един важен извод от кампанията – отношението към политическите партии, които подкрепят отделните кандидати, остава съществен фактор за избирателите.

Това важи независимо от опитите на почти всички водещи претенденти да се представят като обединители и като бъдещи „президенти на народа“.

Според социоложката кампанията е показала също, че няма теми, които по принцип да са далеч от интересите на избирателите. Външната политика дълго време е била възприемана като подобна тема, но събитията в Черно море са доказали, че когато става въпрос за националната сигурност, тя може да се превърне в определящ фактор за политическото поведение.

Наред с това обаче вътрешнополитическите проблеми също ще влияят върху избора на гражданите.

„Второ, независимо от факта, че почти всички водещи кандидати поддържат тезата за „президент на народа“, изключително важно е какви са позициите на партиите, които ги подкрепят. В случая: отношението към правителството на „Прогресивна България" (ПБ) в много голяма степен ще определя и отношението към кандидатурата.“

Сред факторите, които могат да повлияят на отношението към управляващите и съответно към кандидатурата на Йотова, Димитрова посочва бюджета, ръста на цените и обещанията, дадени от „Прогресивна България“ по време на парламентарната предизборна кампания.

По този начин президентският вот ще има значение, надхвърлящо избора на следващ държавен глава.

„Можем да приемем тези избори като първи тест за доверието към партията, която наскоро спечели изборите. Двата фактора ще се съчетаят - личното доверие към кандидатите и доверието към политическите сили, които ги подкрепят.“

Така, макар Йотова да остава фаворит за първото място на 25 октомври, намаляващата ѝ подкрепа, мобилизацията на проевропейските избиратели и възможното поведение на симпатизантите на ГЕРБ и ДПС очертават значително по-оспорвана битка на втория тур, отколкото изглеждаше в началото на кампанията.