В европейските столици набира сила идеята Европейският съюз да излъчи свой специален представител, който да води пряк диалог с руския президент Владимир Путин по въпросите на евентуално мирно споразумение за Украйна. Основният проблем обаче не е дали такъв човек е необходим, а кой трябва да поеме тази политически чувствителна и рискова роля, пише „Политико“.

Дебатът се изостри след посещението на специалния пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, в Русия. По данни на изданието той е предложил на Путин тристранна среща с Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в опит да бъде постигнато прекратяване на огъня.

Според чешкия президент Петър Павел Европа трябва да осъзнае, че руското ръководство не възприема институциите на ЕС като равностоен събеседник. В интервю за мрежата на „Аксел Шпрингер“, от която е част и „Политико“, Павел посочва, че Путин не желае да разговаря с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, нито с върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, а е прекъснал контактите си и с други европейски лидери, включително френския президент Еманюел Макрон.

Затова, според него, държавите членки трябва да определят личност или група от личности с ясен политически мандат да представляват Европа в евентуални преговори с Москва.

Изданието отбелязва, че през последните дни тревогите на европейските съюзници на Украйна са се засилили заради впечатлението, че администрацията на Тръмп води разговори с Кремъл без достатъчно координация с Киев и европейските партньори. Това е подновило дискусията за необходимостта Европа да разполага със собствен канал за комуникация с Путин, за да защитава интересите си и да предотврати евентуална сделка, договорена без нейно участие.

Сред потенциалните кандидати се споменават председателят на Европейския съвет Антониу Коща, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. Част от дипломатите обаче смятат, че нито един от тях не е безспорен избор.

Според източници на „Политико“ особено внимание привлича президентът на Финландия Александер Стуб. В негова полза работят добрите му отношения с Доналд Тръмп, както и дългогодишният финландски опит в отношенията с Русия. Финландия има 1300-километрова граница с Руската федерация и исторически опит в съвместното съществуване със своя източен съсед.

Европейски дипломати, цитирани от „Политико“, отбелязват също, че Стуб е сред малкото лидери, които през последните месеци са демонстрирали активна политическа инициатива по темата и биха могли да изпълняват ролята на европейски пратеник на бъдеща мирна конференция.

В същото време други представители на ЕС настояват самите европейски институции да бъдат официално представени на евентуалната преговорна маса, а не решенията да се концентрират в ръцете на няколко големи държави като Германия, Франция и Великобритания.

Според публикацията на последната среща на европейските лидери в Брюксел е бил поставен и въпросът дали председателят на Европейския съвет Антониу Коща не трябва да започне директен диалог с Путин. Засега португалският политик е отказал подобна стъпка. Част от дипломатите обаче предупреждават, че ако Европа иска да има реална роля в евентуалните мирни преговори, тя не може да остане без канал за комуникация с Кремъл.

Европейската комисия от своя страна подчертава, че ЕС вече участва в консултациите около възможен мирен процес чрез свои представители и че основната цел остава постигането на справедливо решение, което да гарантира сигурността, териториалната цялост и следвоенното възстановяване на Украйна.