Един служител на НСО просна с един удар на улицата една близо 70-годишна жена, тежаща по-малко от 60 килограма. Да, тя е журналист. Да, тя (вече) не е моята представа за журналист, но това няма никакво значение. Въпросът, на който Соня Колтуклиева искаше да получи отговор от председателката на парламента, беше напълно резонен. Мълчанието, с което председателката я удостои, явно не беше достатъчно. Трябваше и удар.

Тук искам да кажа нещо чисто професионално. Била съм репортер, да, блъскала ме е охраната, да, навярно сме изглеждали по-агресивни, да, охраняваното лице трябва да се пази. Но да бъде пазено от някой, който застрашава сигурността му. Никога, ама никога, дори не бих могла да си представя, че служител на НСО може да направи нещо подобно. Тези хора са от години в службата. Те познават прекрасно - поне по лице, журналистите, които отразяват работата на "охраняемите лица". Едва ли могат да допуснат, че някой от тях ще наръга, застреля или... дори оскубе председателката на парламента в случая. Те са обучени - със сигурност знаят как да отстранят внимателно, без телесни повреди, "заплашващото лице". С извинение, човекът от НСО можеше дори просто да вдигне "агресорката с въпросите" и да я премести далеч от колата на председателката...

Но не. Той видя проснатата на улицата жена, и спокойно се настани в колата си. Колегите му направиха същото. По това време завършваше заседание на Изпълнителния съвет на "Прогресивна България", от което Доцова излизаше. Не знам дали по това време наоколо е имало и други политици от управляващата партия, но и да е имало, никой не понечи да я вдигне от тротоара. А председателката спокойно отпътува с автомобила на НСО.

Знаете ли, госпожо Доцова, трябваше да спрете!

По-късно се оказа, че госпожа Доцова била пропуснала сцената с побоя, защото била стресирана. Макар че колата й потегли близо минута по-късно - толкова време трябваше да побойника да стигне до втората, охраняваща кола. Е, кой гледа през прозореца, когато е стресиран... Но отишла да посети журналистката в болницата, ама тя вече не била там. Тоест, доста време й е трябвало да преодолее стреса.

Да, Илияна Йотова реагира. Румен Радев, естествено, мълчи. Той е сърдит на Европейския съюз и не го интересуват дребнотемията. Но си мисля каква ли е атмосферата, която е накарала момчетата от НСО да решат, че могат да пердашат безразборно? Защото, ако си спомняте, това не е първият случай.

Преди години отразявах предизборен митинг на опозицията в Москва, точно преди изборите. Видях как работят ОМОН-овците. И видях как никой от акредитираните в руската столица журналисти не беше на митинга. С една дума, момчетата от НСО имат какво още да научат.

И, ей Богу, не трябва да го позволяваме!