Правителството продължава да настоява минималната работна заплата (МРЗ) за догодина да е 660 евро - по-ниска от горната граница от 672 евро, която самото правителство посочи. Ако беше запазен старият механизъм, който бе отменен от настоящата власт, МРЗ трябваше да е 690 евро.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушие по проекта на постановление на Министерския съвет за новия размер на МРЗ за 2027 г. Работодателските организации подкрепят предложението за 660 евро, а синдикатите – не. Това стана ясно днес на заседанието на НСТС.

"Предложеният размер на МРЗ за 2027 г. представлява увеличение от 39,80 евро в сравнение с тазгодишния от 620,20 евро", заяви министърката на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

По думите ѝ предложението е съобразено с възможностите на държавния бюджет, като се отчита социалната функция на МРЗ.

"Размерът от 660 евро е в рамките на регламентирания диапазон и възможно най-близо до определената горна граница", посочи още министърката.

Тя каза, че с предложеното увеличение ще бъдат обхванати около 462 000 работници и служители.

"Нарастването на МРЗ е с 6,4% повече, което компенсира и надхвърля годишната инфлация от 5,7%", заяви също Ефремова.

Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че предложението е законосъобразно. "До механизма се стигна след три години тежки преговори, в които всяка от страните искаше нещо повече за себе си", каза той, подчертавайки постигнатия крехък компромис и добави, че "от 2022 г. до днес МРЗ нарасна с 40%, сегашният ръст е в рамките на нормалното и осигурява необходимата предвидимост".

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) каза, че организацията подкрепя предложения размер на МРЗ за 2027 г. Тя поздрави правителството за смелостта - по думите ѝ - да се направи промяната в Кодекса на труда и наредбата относно механизма за определяне на МРЗ.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също изрази удовлетворение, че най-после има такъв механизъм.

"По отношение на размера на МРЗ може да спорим, но нека да оставим този механизъм да работи известно време, след което можем да помислим за пълното му усъвършенстване", посочи той.

Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви подкрепа за новия размер на МРЗ.

Вицепрезидентът на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" Иоанис Партениотис посочи, че всеки шести работник у нас се определя като работещ беден.

"Предложеният размер на МРЗ от 660 евро по никакъв начин не гарантира достоен живот. След като приспаднем вноските и данък общ доход, чистата сума е 512,16 евро при пълен работен ден", каза Партениотис.

По думите му МРЗ в България е най-ниската в Европейския съюз, включително в сравнение със съседните държави – Румъния, Сърбия, Република Северна Македония (РСМ), Гърция и Турция.

"В Европа по-ниски са работните заплати в Албания, Молдова и Украйна", посочи Партениотис.

Той припомни, че КТ "Подкрепа" е била против новия начин на определяне на МРЗ.

Ася Гонева обяви, че Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепя предложения размер на МРЗ за догодина. Тя посочи, че е трябвало за 2027 г. да действа старият механизъм.

"Продължават да спадат съотношенията между МРЗ и максималния осигурителен доход", заяви Гонева.

Данъчни изменения

НСТС обсъди и предложенията на правителство за данъчни изменения за следващата година.

"От изразените становища и представените писмени становища на всяка една от организациите НСТС подкрепя проектите за изменения и допълнения на всичките осем закона, с редакционни бележки по Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане, за свръхпечалбата", отбеляза министърът на финансите Гълъб Донев след представянето на позициите на синдикатите и на работодателските организации по отделните проекти.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, която представи предложенията за промени, посочи, че пакетът от данъчни мерки за 2027 г. е насочен към осигуряване на устойчив ръст на бюджетните приходи, включително ограничаване дела на сивата икономика, противодействие на данъчните измами и укриването на данъци, повишаване събираемостта на приходите. Тя отбеляза, че освен мерките за укрепване на бюджетните приходи, са включени и няколко преференции, които са за бизнеса и за домакинствата, както и мерки за намаляване на административната тежест.

Сред новите предложения Петкова отбеляза, че по Закона за данък върху добавената стойност вместо първоначалното предложение за увеличаване прага за регистрация по ДДС на 75 000 евро, се предлага поетапно увеличаване - на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и 75 000 евро от 1 януари 2029 г. В тази връзка тя посочи, че има препоръки от ЕК и от Международния валутен фонд за поетапно, а не за толкова рязко увеличаване на прага за регистрация по ДДС. 

Относно мярката в Закона за акцизите и данъчните складове, свързана с въвеждане на акциз върху автомобилите с мощност над 250 киловата на двигателя, Петкова обясни, че по отношение на хибридните автомобили за целите на акцизното облагане ще се гледа само мощността на двигателя с вътрешно горене. От мярката са изключени специализираните автомобили, линейки, противопожарни автомобили, автомобили със специален режим на движение, както и електрическите автомобили. 

Във връзка с постъпила по време на обществената консултация информация за злоупотреба със съдържанието на никотин в електронните цигари, зам.-министърът посочи, че в Закона за акцизите и данъчните складове вероятно ще има разпоредби, свързани със затягане на контрола, за да не се допуска на пазара да се предлагат продукти, които не отговарят на законовите изисквания, както и със затягане на митническия контрол.