Във Франция на улицата излязоха стотици хиляди, а в Италия демонстрации имаше в редица големи градове; на места се стигна до сблъсъци със силите на реда

Стотици хиляди души излязоха на протести във Франция и Италия в събота, 24 октомври, в поредна вълна на обществено недоволство заради поскъпването на живота, ниските доходи, състоянието на публичните услуги и държавните разходи. И в двете страни демонстрациите преминаха при засилено полицейско присъствие, а в няколко града се стигна до сблъсъци.

Във Франция Министерството на вътрешните работи преброи около 410 000 участници в протестите в цялата страна, включително 110 000 в Париж. Синдикатът CGT даде почти двойно по-висока оценка - близо 800 000 демонстранти, от които според организацията около 250 000 са били в столицата.

Протестното движение започна с недоволство на ученици срещу недостига на персонал и недостатъчното финансиране на образованието, но постепенно обхвана по-широк кръг социални искания. Сред тях са повече средства за училищата и обществените услуги, по-високи заплати и пенсии, подкрепа за студентите, ограничаване на разходите за наеми и мерки срещу растящите цени и социалното неравенство.

CGT обяви, че участниците са протестирали срещу високата цена на живота и за "достойни условия на обучение". Синдикатът критикува и забраните или ограниченията върху част от шествията и призова за нов ден на стачки и протести на 5 ноември.

В Париж основното шествие започна спокойно, но към края му се стигна до сблъсъци. Маскирани демонстранти хвърляха предмети и пиротехника по полицията, а силите на реда използваха сълзотворен газ, водни оръдия и шумови гранати. Напрежение имаше и в други градове, сред които Марсилия и Страсбург.

Френският вътрешен министър Лоран Нюнес съобщи вечерта за близо 1000 ареста, като предупреди, че окончателният брой вероятно ще бъде по-висок след обобщаването на данните. За охраната на протестите бяха мобилизирани около 70 000 служители на силите за сигурност след безредиците от предходния уикенд.

По същото време протести обхванаха и Италия. Демонстрации имаше в Рим, Милано, Торино, Болоня, Флоренция, Неапол и други градове. Основните искания бяха насочени срещу поскъпването на живота и ниските заплати, както и срещу увеличаването на военните разходи и въвличането на Италия във военни конфликти. В шествията участваха студенти, синдикални активисти и пропалестински групи.

В Рим част от протестиращите се включиха в национална демонстрация под лозунга "Да държим Италия извън войната". В Торино сред темите бяха превъоръжаването, цените на горивата и разходите за живот, както и достъпът до жилища, образование и здравеопазване. В Неапол протестите бяха насочени основно срещу икономическите трудности и растящите цени.

Сблъсъци между демонстранти и полиция имаше в Торино, Рим и Болоня. Напрежение бе регистрирано и във Флоренция. В Милано шествията преминаха предимно спокойно, въпреки че градът беше под особено засилена охрана след насилието и грабежите от предходния уикенд. Reuters съобщи, че негови журналисти не са видели грабежи на магазини или вандалски действия по време на съботните прояви.

По официални данни на италианския Департамент за обществена сигурност през деня са били идентифицирани 4292 души. Общо 371 са били отведени или задържани в полицейски управления, сред тях 110 непълнолетни. Девет души са арестувани, а 87 са били предадени на прокуратурата или срещу тях са започнати производства.

Само в Милано полицията е идентифицирала 2885 души, 167 са били отведени в полицейски управления, трима са арестувани, а 41 - предадени на съдебните власти. Двете шествия в града впоследствие са се слели в едно с около 10 000 участници, съобщи ANSA.

Протестите във Франция и Италия се провеждат на фона на сходно недоволство от разходите за живот и социалната политика, но имат различен непосредствен произход и организация. Във Франция мобилизацията тръгна от проблемите в образованието и постепенно се разшири към по-общи социални и икономически искания. В Италия паралелно действат различни групи и движения, обединени от теми като цените, заплатите, военните разходи и външната политика.