Сърбия гласува днес на предсрочни парламентарни избори, които се очертават като най-сериозното изпитание за политическото господство на Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия от идването им на власт преди 14 години. Срещу тях вече не стои само традиционната и раздробена опозиция, а политическият продукт на продължаващото близо две години студентско протестно движение.

Избирателите определят състава на 250-местната Народна скупщина. Вотът не е пряк избор на министър-председател - правителството и премиерът впоследствие се избират от парламентарното мнозинство. Именно затова решаващият въпрос след преброяването няма да бъде само коя листа е първа, а кой може да събере поне 126 депутати зад кабинет.

На практика обаче кампанията придоби почти президентски характер. Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, седем месеца преди края на втория си и последен конституционно допустим мандат, и оглави листата "Александър Вучич - Обединена Сърбия". Целта му е да се върне на поста министър-председател, който вече заемаше между 2014 и 2017 г., ако неговият блок получи достатъчно мнозинство. До избора на нов държавен глава президентските функции се изпълняват от председателката на парламента Ана Бърнабич, а президентски избори трябва да има до края на декември.

Предсрочният вот бе насрочен след месеци на политическа криза. На 9 септември Вучич разпусна парламента по предложение на правителството и обяви избори за 25 октомври. Това е третият парламентарен вот в Сърбия за пет години.

Непосредственият фон е трагедията в Нови Сад от 1 ноември 2024 г., когато при срутването на козирката на наскоро ремонтираната железопътна гара загинаха 16 души. Случаят се превърна в символ за протестиращите на обвиненията им за корупция, непрозрачни обществени поръчки и липса на институционална отговорност.

Последвалите студентски блокади постепенно прераснаха в най-голямото протестно движение срещу властта на Вучич от години. Първоначалните искания за публикуване на документацията около ремонта и наказателна отговорност постепенно се разшириха до настояване за свободни институции и честни избори, а през 2026 г. движението реши да пренесе натиска от улицата към урните.

Така се появи "Студентска листа - Студентите побеждават". Името е донякъде подвеждащо: самите студенти не са кандидатите за депутати. Те подбраха 250 души чрез университетски пленуми и местни структури - преподаватели, лекари, икономисти, земеделци, артисти, спортисти и други обществени фигури с малък или никакъв опит във високата политика.

Начело на листата е кардиологът Илия Сърданович. Сред основните критерии при подбора е била липсата на предишно участие във висшите етажи на партийния живот - съзнателен контраст с листата на управляващите, където присъстват множество настоящи и бивши министри и депутати.

Програмно студентското движение остава доста по-разнородно от класическа партия. Основните му послания са борба с корупцията, деполитизация на институциите, подобряване на изборните условия и медийната среда, както и социално-икономически мерки. Полският Център за източни изследвания (OSW) го определя като своеобразна "catch-all" формация - движение, което обединява различни обществени групи преди всичко около желанието за смяна на досегашния модел на управление, вместо около традиционно ляво-дясно идеологическо разделение.

Това е и една от причините изборите да изглеждат различно от предишните сръбски кампании. Големият въпрос този път не е толкова как традиционните опозиционни партии ще разпределят помежду си антиправителствения вот, а дали студентското движение може да концентрира достатъчно голяма част от него в една листа.

Вучич и студентите - в рамката на статистическата грешка

Последните социологически проучвания не дават еднозначен отговор.

Проучване на Ipsos, публикувано на 22 октомври, дава 47,4% за листата на Вучич срещу 40% за студентите. Социалистическата партия на Ивица Дачич е на далечно трето място с 3,2%, а коалицията NADA е с 1,7%.

Само два дни по-рано обаче изследване на NSPM показва обратната картина - 44,5% за студентската листа и 42,7% за блока на Вучич. При същото изследване 18,3% от анкетираните не заявяват избор, а близо 80% казват, че със сигурност ще гласуват - число, което следва да се разглежда като заявена готовност, а не като прогноза за действителната активност.

Faktor Plus през септември измери много по-убедителна преднина за властта - 48,6% срещу 37,1% за студентите. През юни пък CRTA регистрира точно обратното: сред решилите за кого да гласуват 44,9% посочват Студентската листа, а 35,7% - СНС.

Това голямо разминаване между агенциите е само по себе си важна част от картината преди вота. Публикуваните през 2026 г. проучвания поставят разликата между двата основни блока в диапазон от около 9 пункта преднина за студентите до близо 18 пункта в полза на лагера около Вучич. Разликите идват както от момента и начина на провеждане на анкетите, така и от това кои избиратели се включват в базата за изчисление. Затова социологията очертава двубоя, но не позволява сигурна прогноза за победителя.

Особено значение може да има избирателната активност. Студентското движение разчита на млади хора и граждани, които при предишни избори са оставали извън урните, докато СНС разполага със силна партийна организация, местни структури и дисциплиниран електорат. Висока мобилизация на граждани, които обичайно не гласуват, би променила сметките, изградени върху предишни изборни модели.

Втората неизвестна са по-малките партии

За парламента се състезават 18 листи. Обикновените партийни и коалиционни листи трябва да преминат национален праг от 3%, докато за признатите малцинствени листи действа специален режим. Мандатите се разпределят пропорционално по метода Д'Ондт.

Така няколко десети от процента могат да се окажат от значение. Ако повече малки формации останат под бариерата, техните гласове няма да участват при разпределянето на мандатите и делът на депутатските места за големите листи ще нарасне.

Това важи особено за Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич, която дълго време е партньор на СНС. Последните сондажи я поставят непосредствено около прага - от 2,9 до 4,9%. Дали социалистите ще влязат в парламента и с колко депутати може да се окаже съществено за възможността Вучич да сглоби мнозинство, ако собствената му листа остане под 126 места.

Един модел на "Izborni monitor", който комбинира публикувани анкети, оценява подкрепата непосредствено преди изборите на около 43,7% за "Обединена Сърбия" и 40,4% за Студентската листа. Същият модел обаче дава много широки диапазони при мандатите - приблизително 104-127 за първата и 92-120 за втората, което показва колко несигурен е крайният парламентарен баланс. Това не е официална прогноза, а статистически модел върху наличните сондажи.

Официалният окончателен брой на избирателите е 6 451 292, съобщи Републиканската избирателна комисия на 23 октомври. Това е малко повече от предварително обявените 6 450 523 души, цитирани по-рано през октомври. Гласуването е организирано в 8392 секции, като 93 са в чужбина в 37 държави. На бюлетината са 18 листи.

Вотът се следи особено внимателно и заради натрупаното недоверие към изборния процес. Международната мисия на ОССЕ/БДИПЧ включва 14 експерти, 30 дългосрочни наблюдатели и планирани около 300 краткосрочни наблюдатели. Към тях за изборния ден се присъединяват представители на Парламентарната асамблея на ОССЕ, ПАСЕ и Европейския парламент. Първоначалната оценка на международните наблюдатели трябва да бъде представена на 26 октомври.

Наблюдението обхваща не само самото гласуване и преброяването, а и медийното отразяване, финансирането на кампанията, избирателните списъци, работата на изборната администрация и разглеждането на жалби. Вниманието е засилено след критиките към предишни избори и на фона на обвиненията от граждански организации за натиск, злоупотреба с публични ресурси и неравнопоставена медийна среда по време на настоящата кампания.

Залогът за Вучич е необичайно висок. Той доминира сръбската политика първо като вицепремиер и премиер, а след това като президент и през годините превърна изборите в силно персонализирани кампании около собственото си име. С оставката от президентския пост сегашният вот вече пряко определя дали този модел може да продължи с него като министър-председател.

За студентското движение залогът е различен - дали мобилизацията на улицата може да бъде превърната в устойчиво парламентарно мнозинство. Ако резултатите се окажат близки до част от сондажите, след изборите може да се окаже по-трудно не да се определи коя е първата листа, а дали някой от двата големи лагера разполага с достатъчно партньори за правителство.