Сигурен балотаж и много малка разлика между първия и втория. Едва около 3 процента. И демонстрация на апатия и разочарование от гласоподавателите с исторически ниска избирателна активност.

Така изглежда картината от първия тур на президентските избори, който поднася поредица от изненади.

Много по-малка от предвижданата разлика между Йотова и Гюров

По-малко от регистрираната в края на кампанията разлика между първата и втората кандидатпрезидентска двойка отчитат екзитполовете.

Според "Алфа рисърч" към 19 ч. действащата президентка и кандидатка за пълен мандат Илияна Йотова заедно с Кирил Вълчев, издигнати от ИК, подкрепени от управляващата "Пргресивна България" на бившия президент Румен Радев, вземат 35,4 на сто

Андрей Гюров и Георги Кандев, издигнати от ИК, подкрепени от ПП и ДБ, са с 32,4 на сто.

Третата позиция остава за лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и евродепутата Петър Волгин с 12,6 на сто.

Следват Радостин Василев, лидерът на МЕЧ, с 4,1 на сто, Ивелин Михайлов от "Величие" - 3,5 на сто и Иван Христанов - 2,2 на сто.

Според данните от екзитпола на "Мяра" към 20 ч. резултатите на кандидат-президентите са:

Илияна Йотова – 35,6%;
Андрей Гюров – 32,5%;
Костадин Костадинов – 13,5%;
Радостин Василев – 3,9%;
Ивелин Михайлов – 3,2%;
Иван Христанов – 1,6%.

Ниската избирателна активност не намалява легитимността, обяви премиерът Румен Радев, но това не прозвуча особено убедително. Същевременно в днешното си изявление, но индиректно влезе в противоречие с бившата си вице Илияна Йотова, като заяви, че не е решил за шефа на НСО. 

Неучастващите са различни, не се говори точно за апатия, а за отлив от една от силите, отбеляза социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова.

За Илияна Йотова са гласували между 400 и 500 хил. избиратели, т.е. има загуба на около 900 хил. в сравнение с хората, избрали "Проресивна България" на Радев през април на предсрочния парламентарен вот.

Исторически ниска избирателна активност

Изключително слаба избирателна активност на първия тур на президентските избори със стойности, които се очертават да бъдат безпрецедентно ниски. Едва около една пета от гражданите, имащи право на глас, вероятно са отишли до избирателните секции, показват първоначалните данни в края на изборния ден.

Толкова ниска избирателна активност не сме имали, посочи Боряна Димитрова.

Според данните на "Алфа рисърч" към 17 часа 19,1 на сто от избирателите са отишли до урните, според "Мяра" са още по-малко - 18,3 на сто.

Защо толкова слаб интерес

Обикновено президентските избори в последните години са били в комбинация с парламентарни, местни и т.н., които генерират по-голям интерес и по-сериозен залог. Сега се проведоха самостоятелно.

На вота за държавен глава традиционно има по-слабо купуване на гласове и така изчезва "мотивацията" на определени кръгове избиратели.

Допълнителен фактор е липсата на кандидат, издигнат или подкрепен от ГЕРБ и от ДПС. Така тези електорати загубиха силно необходимостта да гласуват.

Парадоксално, сред причините се оказа и фактът, че този път беше възможно гласуване само с машини, без най-малките населени места и секции в чужбина. Така много гласоподаватели с по-слаба образованост или по-висока възраст решиха, че не могат да се справят.

Последните събития - включително и убийството на известния бизнесмен Слави Бинев в съботния ден, оказаха влияние върху предпочитанията на избирателите. 

Несправянето с цените е траен и задълбочаващ се мощен фактор за стимулиране на протестно поведение, изразяващо се с отказ от гласуване.

Така резултатът от първия тур се очертава като сериозен жълт картон към управлението.