Мнозинството от българите искат страната да бъде по-близо до Европа, докато около една четвърт предпочитат сближаване с Русия. Това показват данни на "Алфа рисърч", представени в изборния ден на 25 октомври.

На въпроса "Къде трябва да стои България във външнополитически план?"

53,9% от анкетираните отговарят "по-близо до Европа".

За ориентация "по-близо до Русия" се обявяват 25,1%, а 21% казват, че не могат да преценят.

Така привържениците на по-близка връзка с Европа са повече от два пъти повече от предпочитащите Русия.

Данните са особено показателни в контекста на днешните президентски избори, в чиято кампания външнополитическата ориентация на България се превърна в една от отчетливите разделителни линии между кандидатите.

Външната политика присъстваше и в последното предизборно проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 18 и 22 октомври сред 1000 пълнолетни граждани.

Тогава 37% от анкетираните смятаха, че след атаките с дронове в Черно море правителството е трябвало да потърси по-активно съдействие от ЕС и НАТО. Други 24% предпочитаха страната да запази пълен неутралитет, а 19% определяха действията на кабинета като напълно адекватни.

Този резултат очертава сходна картина - значителна част от обществото вижда сигурността и външната политика на България през участието ѝ в европейските и евроатлантическите структури, но съществува и значим сегмент, който предпочита дистанциране или друга геополитическа ориентация.

Президентът няма правомощия самостоятелно да променя членството на България в ЕС или НАТО, но има съществена роля във външната политика и сигурността - представлява държавата в международните отношения, участва във формирането на позиции и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

Именно затова геополитическата ориентация беше сред темите, по които кандидатите на тези избори очертаха най-ясни различия.