Неочакваният почти равен резултат, с който Илияна Йотова и Андрей Гюров отиват на втори тур на президентските избори след рекордно ниска избирателна активност, е залог за истински дуел на балотажа, когато се очертава да има много повече гласуващи. Шансовете вече са изравнени и избирателите, неучаствали на първия тур, са съблазнени да се включат в сражението, за да бъдат част от победителите. Към вотовете за единия кандидат ще се присъединят не малко гласове против неговия съперник. Дори може да се каже, че вторият тур ще бъде турът на гласуващите "против". Допълнителните гласове за Гюров ще са главно защото са против Йотова - и обратно.

Вот "за" и "против" управлението

Решителната битка в неделя обаче има сериозен потенциал да се превърне във вот не просто "за" и "против" Андрей Гюров и Илияна Йотова, а "за" и "против" управлението на "Прогресивна България". Неслучайно премиерът Румен Радев агресивно пое лично кампанията на Йотова за втория тур, като още на сутринта след първия тур очерта фронтовата линия: избор "между мира и войната, между демокрацията и корупционния модел на сглобката, между спокойната истина и истерията на троловете". Дори правителственият пресцентър огласи официално тази предизборна позиция, а Гюров сезира ЦИК за неправомерна предизборна агитация от държавна институция за сметка на публичен административен ресурс.

Въпросът е чии везни ще наклони това допълнително изостряне на кампанията, в която се включва самият премиер, който еднолично спечели властта през април с абсолютно парламентарно мнозинство. И който сега сякаш сам поставя залога: ако гласувате срещу Йотова, гласувате срещу мен.

Отливът от 900 000 избиратели за Йотова спрямо гласувалите за Радев през април може да се интерпретира по най-различни начини, включително и като жълт картон за управлението му. Но това не значи непременно, че разочарованите или разколебани поддръжници на "Прогресивна България" са готови да ѝ покажат червен картон. Спирачка пред червения картон засега е нагласата "да им дадем още време, кои ще дойдат на тяхно място, ако не пак предишните".

Кой какви електорални резерви може да мобилизира

Йотова има шанс да мобилизира част от тези 900 000 с помощта на Радев, стига те наистина да бъдат убедени, че провалът на Йотова е път към загуба на властта на Радев. За Гюров пък е важно максимален брой от тези хора да си останат вкъщи и на втория тур, особено ако ги е убедил, че ще е добре властта на Радев да бъде отслабена чрез президентски коректив от опозицията.

Йотова може да разчита и на електорална помощ от избиратели на "Възраждане", които биха предпочели полуприкрития проруски пред открито антируския кандидат. Въпросът е каква част от 190-те хиляди, подкрепили Костадин Костадинов, биха гласували за Йотова. Костадинов си върна на първия тур 50 000 гласа, взети му от Радев през април, и сега може да го играе кредитор на Йотова, като ѝ върне поне двойно повече. Въпросът е, че това не може да стане с открит призив, без да ѝ нанесе щети и да мобилизира допълнителен контравот.

Същото би се получило, ако Делян Пеевски, чието ДПС спечели 230 000 на парламентарния вот, а на първия тур на президентските избори почти не гласува, призове към подкрепа за Гюров, след като опитите "да си играе" и с Радев засега не се получават, а той, поне показно, подгони негови кметове в навечерието на първия тур. Подобна открита подкрепа за Гюров от страна на Пеевски би донесла на Гюров много повече имиджови щети, отколкото електорални ползи - и би подкрепила тезата на Радев за връщането на "сглобката".

Избирателите на ГЕРБ са ключов фактор

По-двояко стои въпросът с 430-те хиляди избиратели на ГЕРБ от парламентарния вот, две трети от които не гласуваха на първия тур и които могат да бъдат основен електорален резерв за Гюров. Освен 60-те хиляди избиратели на ГЕРБ, подкрепили го на първия тур, той вероятно би могъл да се надява на поне още 100 000 на втория, дори и без призив на лидера Бойко Борисов. Позицията на Гюров от първия тур продължава неотклонно и за втория - че той не е партиен кандидат и не търси договорки с партийни централи, така че няма как да се срещне с неизменната позиция на Борисов "непоискана подкрепа не се дава".

Но 120 000 избиратели на ГЕРБ, гласували на първия тур за Гюров, Йотова, друг кандидат или с "не подкрепям никого", ясно сочи, че както при всеки електорат, и този не е подвластен изцяло на волята на партийния лидер, колкото и лидерска да е партията. Ако още повече хора от ГЕРБ излязат на втория тур, а Борисов е останал безмълвен в очакване някой "да му целуне ръка", той рискува да отслаби собственото си лидерство и позициите на партията, която и без това е фрустрирана, че няма собствен кандидат на тези избори.

На президентския дебат е най-важно да не се сгафи

Важен момент в кампанията за втория тур ще бъде телевизионният президентски дебат между Йотова и Гюров в четвъртък. Опитът у нас и по света сочи, че главното в такива дебати е първо дали някой няма да изглежда притеснен и бягащ от отговор на неудобен въпрос. Едва после може да се сравняват послания, аргументираност и обаятелност на дискутиращите. Изваждането на нови улики от един кандидат срещу друг по време на президентски дебат е много рисково в навечерието на вота и може да има бумерангов ефект, какъвто случай имахме преди 25 години. Персоналните нападки и високомерието също са минус за всеки, дори да е по-добър дебатьор.

Дойче веле