Българските младежи на възраст между 15 и 30 години по-често от средното за ЕС смятат, че могат да бъдат чути чрез гласуване на избори. 40% от анкетираните у нас посочват този начин за влияние върху решенията на управляващите срещу 33% средно за ЕС.

Същевременно едва 23% от младите българи разчитат на социалните мрежи като ефективен начин да изразят позицията си, при 32% средно за Съюза.

Това показва ново проучване на Евробарометър за младежта и демокрацията, публикувано от Европейската комисия. То обхваща хора на възраст от 15 до 30 години.

В България са проведени 1031 интервюта между 19 юни и 1 юли, а в целия Европейски съюз са анкетирани 26 807 души.

Гражданското участие на младите

През последните 12 месеца 57% от младите българи са участвали поне в една инициатива за обществена промяна, например подписване на петиция, участие в митинг или изпращане на писмо до политик. Делът им е малко над средния за ЕС, който е 55%.

На европейско равнище участието в подобни инициативи нараства от 48% през 2024 г. на 55% през 2026 г. Най-висок е делът в Люксембург - 72%, а най-нисък в Кипър - 26%.

Общо 75% от младите европейци са участвали през последните 12 месеца в дейностите на поне една организация. През 2024 г. делът им е бил 64%. Най-често става дума за спортни клубове - 26%, и младежки клубове или организации - 20%.

В България спортните клубове привличат 20% от младите хора, а младежките клубове и организации – 19%.

Човешките права са водещата област на гражданска ангажираност за младите европейци. 36% са участвали в инициативи по тази тема. Следват равните права независимо от пола, расата и сексуалността - 33%, и здравето и благосъстоянието - 30%. В 23 от 27-те държави членки човешките права са на първо място сред посочените области.

Какво очакват младите от ЕС

Три четвърти от младите европейци смятат, че решенията на европейско равнище оказват влияние върху ежедневието им. Най-често те очакват ЕС да запазва мира - 33%, да се бори с бедността и икономическите и социалните неравенства - 32%, и да увеличава възможностите за работа за младите хора – 31%.

Когато става дума за младежките политики, 40% искат те да се съсредоточат преди всичко върху реалните проблеми, с които се сблъскват младите хора, включително заетостта и разходите за живот. По 32% поставят сред приоритетите възможността младите и младежките организации да участват във вземането на решения и финансовата подкрепа за младежки програми и инициативи.

Въпреки очакванията към институциите младите европейци остават скептични към дългосрочното политическо планиране. Само 38% смятат, че създателите на политики в ЕС вземат предвид дългосрочните последици от решенията си. Едва една трета вярват, че днешните младежи имат същите шансове за успех като младите хора преди 30 години или ще имат същите възможности след три десетилетия.

Българските младежи и изкуственият интелект

По отношение на изкуствения интелект (ИИ) българските младежи демонстрират по-висока увереност от средната за ЕС, че могат да използват инструментите му безопасно и да постигат желаните резултати.

Общо 44% от младите хора в България са напълно съгласни, че се чувстват уверени да използват ИИ безопасно, при 41% средно за ЕС. Други 30% у нас са по-скоро съгласни с това твърдение, при 31% в Съюза.

Разликата е по-голяма по отношение на увереността в постигането на желаните резултати с помощта на изкуствен интелект. Напълно съгласни с това са 31% от анкетираните в България срещу 24% средно за ЕС. Други 28% у нас са по-скоро съгласни, при 32% в ЕС.

Младите българи също така по-често от средното за Съюза са научавали нещо ново през последната година за медийната и цифровата грамотност и разпознаването на дезинформацията - 36% срещу 33%. По темата за човешките права и социалната справедливост стойностите са съответно 40% в България и 41% в ЕС.

Проучването ще бъде използвано в подготовката на бъдещата Стратегия на ЕС за младежта след 2027 г.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.