Британският актьор сър Патрик Стюърт, познат на няколко поколения зрители като капитан Жан-Люк Пикард от "Star Trek" и професор Чарлз Екзейвиър от филмите "X-Men", почина на 86 години.

Стюърт е починал в сряда в Лос Анджелис след кратко боледуване, свързано с болестта на Алцхаймер и деменция с телца на Леви, съобщи негов представител.

За масовата публика той завинаги ще остане свързан с две огромни продукции, но кариерата му започва далеч преди Холивуд и далеч от научната фантастика.

Стюърт е роден в Мирфийлд, Западен Йоркшър, и израства в работническо семейство. Детството му е трудно - по-късно той говори открито за насилието, което баща му упражнявал над майка му. Този опит остава важна част от обществения му образ и го отвежда до активна подкрепа за организации, работещи с жертви на домашно насилие.

14 години с Royal Shakespeare Company

На 12 години влиза в любителска театрална трупа. Като тийнейджър учи Шекспир наизуст, а по-късно получава стипендия за Bristol Old Vic Theatre School.

След това идват годините в Royal Shakespeare Company.

Стюърт прекарва 14 години в трупата и играе роли като Марк Антоний, Хенри IV, Шейлок и Оберон. По-късно се връща отново и отново към Шекспир, включително като Макбет - роля, за която през 2007 г. получава едни от най-силните отзиви в кариерата си и единствената си номинация за награда "Тони".

Самият той разказва, че е научил монолозите на Макбет още на 14 години и десетилетия по-късно те все още били в паметта му.

Космическият капитан Пикард и сериалът, който "нямаше да просъществува"

През 1987 г. Стюърт получава ролята, която променя живота му.

Той е избран за капитан Жан-Люк Пикард в "Star Trek: The Next Generation". По собствените му думи тогава мнозина го уверявали, че сериалът вероятно няма да продължи дълго.

Продължава седем сезона и 178 епизода.

Пикард се превръща в един от най-разпознаваемите персонажи в историята на поредицата. Различен е от много други герои в научната фантастика - по-малко екшън герой, повече дипломат, командир и човек, който решава конфликти с аргументи.

Стюърт се връща към образа и в няколко филма, а десетилетия по-късно отново го играе в сериала "Star Trek: Picard".

За много зрители именно това завръщане беше особено важно - не защото повтори стария персонаж, а защото показа Пикард като човек, остарял заедно със своята публика.

Професор Екзейвиър и вторият голям екранен образ

През 2000 г. Стюърт влиза и в друга знакова роля - професор Чарлз Екзейвиър, основателят и лидер на X-Men.

И там той използва онова, което винаги е било най-разпознаваемо в играта му - спокоен авторитет, ясен глас и присъствие, което рядко има нужда от демонстративност.

В "Logan" от 2017 г. този образ получава съвсем друга страна. Екзейвиър вече е стар, болен и уязвим, а Стюърт изиграва героя без героична поза и без опит да прикрива слабостта му.

Независимо от огромната популярност на "Star Trek" и "X-Men", Стюърт никога не престава да бъде преди всичко театрален актьор.

Отново на сцената

На сцена играе не само Шекспир, но и Харолд Пинтър и Самюъл Бекет. В "No Man's Land" и "Waiting for Godot" негов партньор е Иън Маккелън, с когото го свързва дългогодишно приятелство.

Двамата се превърнаха в една от най-разпознаваемите двойки на съвременната британска сцена - не само заради работата си, а и заради публичното приятелство помежду им.

През 2010 г. кралица Елизабет II посвещава Стюърт в рицарско звание за заслуги към драматичното изкуство.

Стюърт беше и дългогодишен обществен застъпник по темата за домашното насилие. Той говореше открито за насилието, което баща му е упражнявал над майка му, и подкрепяше организации, работещи с жертви. Беше и посланик на Международния спасителен комитет.

Мястото му в популярната култура обаче остава необичайно широко. Публиката на британския театър го познаваше от десетилетната му работа с Шекспир и Royal Shakespeare Company. Телевизионните зрители го свързваха с капитан Жан-Люк Пикар, а по-младата публика - с професор Чарлз Екзейвиър от "X-Men".

Тези роли не изместват театралната му кариера, а по-скоро показват диапазона ѝ. Стюърт успя да премине от класическата сцена към телевизията и големите холивудски продукции, без да се отказва от театъра и без да бъде сведен до един-единствен образ.

Тъкмо затова смъртта му е загуба за няколко различни публики едновременно - за театъра, за телевизията и за киното. Малко актьори от неговото поколение успяват да оставят толкова разпознаваеми роли в толкова различни жанрове.