Надпреварата за наследник на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка (ЕЦБ) се изостри, след като тя официално обяви намерението си да напусне поста през февруари догодина, пише „Политико“.

Двамата основни претенденти са испанецът Пабло Ернандес де Кос - икономист с умерени възгледи и авторитет, и нидерландецът Клаас Кнот - бивш представител на твърдолинейното крило в паричната политика.

Проучване на Блумбърг сред икономисти дава малка преднина на Де Кос. Предпочитат го 12 от анкетираните срещу 9 за Кнот. Резултатите отразяват експертните нагласи, но не предсказват крайния изход. Решението ще бъде взето от лидерите на страните членки ЕС, като националните амбиции и други предстоящи назначения в ЕЦБ ще повлияят върху преговорите.

Изборът на председател вероятно ще бъде част от пакетна договореност, включваща и попълването на две места в Изпълнителния съвет на банката, които ще се освободят през януари и май.

Де Кос – умерен подход и международен опит

Пабло Ернандес де Кос е доктор по икономика от Мадридския университет. Започва работа в Испанската централна банка през 1997 г., а през 2004 г. става съветник на Изпълнителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт. Ръководи испанската централна банка от 2018 до 2024 г., като възстановява авторитета ѝ след грешки преди и по време на финансовата криза.

Впоследствие е избран за два мандата начело на Базелския комитет за банков надзор, който определя международните стандарти за банково регулиране. Сега ръководи Банката за международни разплащания, често наричана Централната банка на централните банки.

Де Кос е смятан за „гълъб“ в паричната политика – представител на крилото, което обръща по-голямо внимание на икономическия растеж и заетостта наред с инфлацията. При рязкото поскъпване през 2022 г. обаче той подкрепя повишаването на лихвите от ЕЦБ.

Той критикува и правителствата, които отлагат необходимите пенсионни реформи, като в миналото отправя остри критики към кабинета на испанския премиер Педро Санчес.

Предимствата и слабостите на испанския кандидат

Пабло Ернандес де Кос отдавна се ползва с подкрепата на Марио Драги - предшественика на Лагард начело на ЕЦБ, който продължава да оказва влияние върху европейските икономически дебати.

Опитът на испанеца от кризата в еврозоната може да се окаже предимство на фона на нарастващия натиск върху публичните финанси на Франция. Политическите сметки обаче могат да попречат на кандидатурата му. Франция се стреми да получи поста на главен икономист на ЕЦБ, който ще бъде освободен през май 2027 г. Някои представители на ЕС може да не желаят двата ключови поста да бъдат заети от представители на силно задлъжнели държави.

Освен това част от европейските лидери може да предпочетат кандидат с по-твърда позиция за лихвите, особено след инфлационния шок от 2022 г.

Кнот – от ястреб до прагматик

Нидерландецът Клаас Кнот е доктор по икономика от университета в Грьонинген. След работа в Нидерландската централна банка и Международния валутен фонд (МВФ) той заема висши длъжности във финансовото министерство на своята страна. Ръководи Централната банка от 2011 до 2025 г., а също така е бил председател на Съвета за финансова стабилност - международна организация за наблюдение на рисковете във финансовата система.

През по-голямата част от мандата на Марио Драги Кнот е сред най-настойчивите критици на стимулиращата парична политика на ЕЦБ. През септември 2019 г. той определя един от пакетите с мерки на банката като „непропорционален“.

Отношенията му с ръководството се подобряват при Лагард. Кнот подкрепя както програмата за спешни покупки на активи по време на пандемията (PEPP), така и Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (TPI), който позволява на ЕЦБ да изкупува облигации на отделни държави от еврозоната, за да ограничава необоснованото покачване на разходите им за финансиране.

При ускоряването на инфлацията той е сред първите, настояващи за повишаване на лихвите. Постепенно обаче започва да бъде възприеман като прагматик, способен да работи в екип.

Германия може да попречи на нидерландеца

Поддръжниците на Кнот смятат, че председател с по-твърди възгледи за инфлацията би могъл да подкрепи южноевропейските икономики при евентуална дългова криза, като същевременно гарантира стабилността на цените.

Опитът му начело на Съвета за финансова стабилност на Г-20 също е предимство. Според икономиста Холгер Шмидинг способността на кандидатите да се справят с евентуални финансови сътресения ще има ключово значение при избора.

Клаас Кнот обаче може да срещне съпротива заради амбициите на Германия. Ако той бъде назначен, Северна Европа отново ще получи председателския пост, което би отслабило аргументите на Берлин да настоява за свой кандидат при следващата смяна.

„Ако бъде назначен Кнот, Германия трудно би могла да твърди, че след него е неин ред да излъчи председателя“, коментира Щефан Герлах - главен икономист на банка EFG.

Някои представители от средите на централните банки продължават да гледат критично и на публичния конфликт на Кнот с Драги заради несъгласието му с политиката на предшественика на Лагард.

Решението се очаква до края на годината

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че решението за наследника на Кристин Лагард ще бъде взето до края на годината. Финансовите министри на еврозоната ще се съберат в средата на декември.

Според професора по икономика Гало Нуньо и двамата кандидати имат необходимия опит в паричната политика и политическия прагматизъм. Изборът в крайна сметка ще зависи от съчетанието между възгледите за лихвите и политическите договорености между държавите членки.

Кристин Лагард няма да се кандидатира за президент на Франция

Кристин Лагард отхвърля възможността да участва в президентските избори във Франция през 2027 г., с което на практика сложи край на спекулациите, че напуска предсрочно ЕЦБ, за да се включи в надпреварата за Елисейския дворец.

„Това изобщо не би било добра идея“, заяви тя в интервю за френския вестник „Ла Кроа“ още през септември.

Лагард посочи възрастта си. Тя е на 70 години.

Но когато през юли за първи път допусна възможността да се оттегли преди края на мандата си, тя каза, че ще го направи, за да участва в обществения дебат преди изборите. Тогава Лагард подчерта, че иска да защитава европейските ценности и да обяснява защо мястото на Франция в ЕС е от решаващо значение за икономическото бъдеще на страната.

Впоследствие тя уточни, че не е кандидат за президент и че евентуалното ѝ предсрочно оттегляне от ЕЦБ би било само с няколко месеца спрямо края на мандата ѝ през октомври 2027 г.

Президентските избори във Франция са насрочени за 18 април 2027 г., а вторият тур трябва да се проведе на 2 май.

След като Лагард официално обяви предстоящото си оттегляне, се заговори, че целта е настоящият президент Еманюел Макрон да има думата при избирането на следващия шеф на ЕЦБ. И по никакъв начин да не се допусне това да направи крайнодясната Марин льо Пен, която води в проучванията за вота.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.