Как се получи сериозното разминаване между резултатите на двете кандидатпрезидентски двойки, регистриран в екзитполовете на социологическите агенции, и малко след това данните от паралелното преброяване на протоколите. Към края на изборния ден и четирите агенции, извършващи екзитпол на балотажа - "Алфа рисърч", "Мяра", "Тренд" и "Маркет линкс", измериха разлика между Илияна Йотова и Андрей Гюров под 10 на сто - между 6 и 8 пункта. Картината обаче рязко се промени и дистанцията скочи до близо 20 на сто при паралелните преброявания на протоколите. Вече има и 100 процента обработени протоколи на ЦИК и данните сочат, че Йотова печели с разлика от 18,08 пункта.

Имало е систематичен отказ на определени групи избиратели да участват в екзитполовете - попълването на анкета пред избиратената секция. Екзитполът е основан на доброволното съгласие на гласоподавателите да попълнят анкета. На този балотаж по-възрастните хора и гласоподавателите с по-ниско образование – които по традиция масово подкрепят Илияна Йотова – са отказвали систематично да участват в проучванията на изхода на секциите. Така се получава свръхпредставителност на избирателите, даващи вота си за Гюров. Тази група гласоподаватели бяха силно мобилизирани, а и по време на екзитполовете са отговоряли точно, активно и максимално коректно. 

Когато изборът е сведен само до две алтернативи, всяко малко изкривяване в отговорите на анкетираните автоматично се умножава. Когато едната група масово „мълчи“, това изкуствено завишава процентите на другия кандидат (в случая Гюров) в екзитпола.

Другите или са отказвали често, или са скривали за кого гласуват, посочи Евелина Славкова от "Тренд" пред "Твоя ден" на Нова нюз. Тя уточни, че това не се наблюдава за първи път и особено сред избиратели на БСП е проследявано и на предишни избори. Тогава обяснението е, че гласуващите смятат вота си за непрестижен, но в контекста на предпочитане на кандидат на управляващата партия и действащ президент подобно тълкувание явно не е точно. Според Славкова политиците последователно насаждат недоверие в социолозите, говоренето, че социологическите агенции лъжат, манипулират данните се отразява и на отношението на гражданите. Така непрекъснато се демотивират хората да участват в подобни изследвания. Славкова припомни колко важен инструмент е екзитполът - част от демократичния процес, помага да няма изкривявания, да се намалят злоупотребите при избори.

Яница Петкова от "Мяра" добави още един щрих - в немалко секции се появява спецификата, в която се отчива сериозен процент на отговорите "Не подкрепям никого". Те стигат до 10 на сто. После тези проценти обаче се оказват дадени в единия кандидат, в случая на Йотова, и така се увеличава разликата между двамата опоненти. "Гласоподователят не е бил искрен", посочи Петкова. 

Според социолозите вероятно част от гласували на предишни избори за партии като ГЕРБ, например, са предпочели да не разкриват, че са предпочели Йотова. Това е валидно и за гласували за ДПС и т.н. 

Има серия от психологически фактори, които също трябва да бъдат вземани предвид, отчитат от агенциите, правещи екзитполовете.

"Трябва да се опитаме да минимизираме тези грешки", смята Славкова.

Друг момент, свързан със социологическите проучвания и доколко предварителните измервания са се припокрили с крайния резултат също беше интересен. При това на фона на драматичното разминаване, което се получи преди седмица. Дистанцията между Йотова и Гюров като краен резултат доста припокри данните от социологическите изследвания преди първия тур, особено на старта на кампанията. Така снощи едва ли не се появиха коментари, които обвързаха двете. Трябва обаче да се отбележи, че ситуацията се промени многократно през този месец, дори и между двата тура на изборите. На 25 октомври данните отчетоха под 3 на сто разлика между двамата. Тогава гласоподавателите избираха между 27 кандидати, на балотажа - между двама. И всички наблюдатели посочиха, че гласуването на 1 ноември е било за много от хората "против", отколкото "за", т.е. мотивацията е била съвсем различна. Тези около 20 процента - по-точно малко над 18 на сто, с които Йотова надделя над Гюров, които се приближиха до предварителните данни през кампанията може да показват, че е уловена тенденция за някакви общи нагласи в обществото, но дотолкова.