Как се получи сериозното разминаване между резултатите на двете кандидатпрезидентски двойки, регистриран в екзитполовете на социологическите агенции, и малко след това данните от паралелното преброяване на протоколите?

 Към края на изборния ден и четирите агенции, извършващи екзитпол на балотажа - "Алфа рисърч", "Мяра", "Тренд" и "Маркет линкс", измериха разлика между Илияна Йотова и Андрей Гюров под 10 на сто - между 6 и 9 пункта. Картината обаче рязко се промени и дистанцията скочи до близо 20 на сто при паралелните преброявания на протоколите. Вече има и 100 процента обработени протоколи на ЦИК и официалните данни сочат, че Йотова печели с разлика от 18,08 пункта, т.е. с резултат, почти припокриващ се от паралелните преброявания и отдалечен на около 10 пункта от екзитполовете. 

Каква е причината за това разминаване?

Имало е систематичен отказ на определени групи избиратели да участват в екзитполовете - попълването доброволно на анкета пред избирателната секция. На този балотаж по-възрастните хора и гласоподавателите с по-ниско образование – които по традиция масово подкрепят Илияна Йотова – са отказвали систематично да участват в проучванията на изхода на секциите е едно от възможните обяснение. Така се получава свръхпредставителност на избирателите, даващи вота си за Гюров. Тази група гласоподаватели бяха силно мобилизирани, а и по време на екзитполовете са отговоряли точно, активно и максимално коректно, смятат социолозите. Така когато изборът е сведен само до две възможности, те стават като скачени съдове, всяко малко изкривяване в отговорите на анкетираните автоматично се умножава. Когато едната група масово „мълчи“, това изкуствено завишава процентите на другия кандидат (в случая Гюров) в екзитпола.

Откази или криене на вота за Йотова

Другите (онези, които не са гласували за Гюров) или са отказвали често, или са скривали за кого гласуват, посочи в понеделник Евелина Славкова от "Тренд" пред "Твоя ден" на Нова нюз. Тя уточни, че това не се наблюдава за първи път и особено сред избиратели на БСП е проследявано и на предишни избори. Тогава обяснението е било по-скоро, че гласуващите за соцпартията са смятали вота си за непрестижен и са предпочитали да го премълчат. На балотажа вчера обаче в контекста на избирането на кандидат на управляващата партия, който е и действащ президент, подобно тълкувание явно не е точно, вотът в този случай би трябвало да се приема за престижен.

Според Славкова политиците последователно насаждат недоверие в социолозите, говоренето, че социологическите агенции лъжат, манипулират данните, натъкмяват резултатите се отразява и на отношението на гражданите. Така непрекъснато се демотивират хората да участват в подобни изследвания. Славкова припомни колко важен инструмент е екзитполът - част от демократичния процес, помага да няма изкривявания, да се намалят злоупотребите при избори, контролен фактор.

Яница Петкова от "Мяра" добави още един щрих - в немалко секции социолозите са наблюдавали спецификата, в която се отчива сериозен процент на отговорите "Не подкрепям никого". Те са стигали до 10 на сто. После тези проценти обаче се оказват дадени към единия кандидат, в случая за Йотова, и така се увеличава разликата между двамата опоненти.

"Гласоподователят не е бил искрен", посочи Петкова. 

Според някои обяснение вероятно част от гласували на предишни избори за партии като ГЕРБ, например, също са предпочели да не разкриват, че са предпочели Йотова. Това е валидно и за гласували за ДПС и т.н. 

Има серия от психологически фактори, които също трябва да бъдат вземани предвид, отчитат от агенциите, правещи екзитполовете.

"Трябва да се опитаме да минимизираме тези грешки", смята Славкова.

Съмнения сред привържениците на загубилите

Голямото разминаване между екзитполовете и паралелните преброявания на агенциите, които през годините са доказали добрата си методология, донякъде очаквано предизвика и известни съмнение в лагера на загубилия.

"Малко теория: при значимо разминаване между екзитпола и официалните резултати възниква въпросът дали значима част от избирателите не са декларирали действителния си вот (и защо биха го направили) или официално отчетеният вот не отразява знамима част от действително подадените гласове", коментира във фейсбук Георги Лозанов, член на ИК на Андрей Гюров.

Средно около една трета са отказите при екзитпол, контрира социологът от "Мяра" Първан Симеонов. Всички отказват пропроционално, но в годините избирателите на ПП-ДБ държат да участват и така са свръхпредставени.

"И понеже сега някой ще попита защо толкова много и това да обясня: при балотаж има два големи дяла и всеки пункт нагоре за единия е пункт надолу за другия. Удвоява се на практика и бързо се отварят ножици. Друга възможност винаги са гузни вотове за противника, които се крият. Но противникът е мобилизирал по различните екзитполове просто още малко гласове, които не излязоха на първия тур - защо да се крият? Та те даже тези на Василев, които не са послушали лидера си и с мнозинство са гласували за Йотова, не са се скрили и личат. Както личи и удвоявянето на ДПС-вота този път и обръщането му срещу фаворита му от първия тур. Просто вашият сектор имаше свръхмобилизация. 23-ти район, например, имаше двойна активност спрямо националната", реагира Симеонов на Георги Лозанов.

Кой доколко е познал

Друг момент, свързан със социологическите проучвания и доколко предварителните измервания са се припокрили с крайния резултат също беше интересен. При това на фона на драматичното разминаване, което се получи преди седмица. Дистанцията между Йотова и Гюров като краен резултат доста припокри данните от социологическите изследвания преди първия тур, особено на старта на кампанията. Така снощи едва ли не се появиха коментари, които обвързаха двете. Трябва обаче да се отбележи, че ситуацията се промени многократно през този месец, дори и между двата тура на изборите. На 25 октомври данните отчетоха под 3 на сто разлика между двамата. Тогава гласоподавателите избираха между 27 кандидати, на балотажа - между двама. И всички наблюдатели посочиха, че гласуването на 1 ноември е било за много от хората "против", отколкото "за", т.е. мотивацията е била съвсем различна. Тези около 20 процента - по-точно малко над 18 на сто, с които Йотова надделя над Гюров, които се приближиха до предварителните данни през кампанията може да показват, че е уловена тенденция за някакви общи нагласи в обществото, но дотолкова.