България е изпълнила националните си цели за 2030 г. по отношение на участието на ромските деца в предучилищното образование и завършването на гимназиалния етап.

Това посочва Европейската комисия в третия си доклад за изпълнението на националните стратегически рамки за ромите, обхващащ периода от 1 юни 2023 г. до 31 март 2025 г.

Страната ни е сред държавите, отчитащи значително подобрение и в областта на заетостта на ромите. Комисията отбелязва напредък и в участието на ромските деца в образованието в ранна детска възраст. България е сред страните, които предприемат мерки за преодоляване на училищната сегрегация.

Докладът посочва и конкретна стъпка в тази посока - над 1300 образователни медиатори у нас са преминали от проектно финансиране към постоянни щатни длъжности, финансирани от държавата.

Напредъкът в ЕС остава неравномерен

Картината в останалите държави членки е различна. Чехия отчита ограничен или липсващ напредък по националните си цели за 2030 г. Словакия е на път да изпълни целите си, свързани с жилищните условия и участието на ромите. Испания е постигнала някои от целите си за 2026 г. в борбата с антициганизма, но изостава в други области, особено в образованието.

ЕК подчертава, че напредъкът в отделните държави и области е неравномерен и призовава за по-добра координация, проследяване на резултатите и устойчиво финансиране на мерките.

Заетостта се подобрява, но бедността остава висока

Според данните от проучването на Агенцията на ЕС за основните права (АОП) делът на ромите в платена работа в десетте изследвани държави членки е нараснал от 43% през 2016 г. на 54% през 2024 г. За сравнение, заетостта сред общото население е 75%.

Разликата между жените и мъжете роми остава значителна: работят 38% от жените срещу 69% от мъжете.

Въпреки подобрението бедността продължава да засяга непропорционално ромските общности. Рискът от бедност обхваща 77% от ромските деца. Това прави близо 4 пъти повече, отколкото сред децата от общото население. Около 40% от ромите живеят в домакинства с тежки материални лишения. През 2016 г. делът им е бил 66%, докато сред общото население показателят е 7%.

Лоши жилищни условия и дискриминация

През 2024 г. Почти половината, или 47% от ромите живеят в жилища с влага, недостатъчно осветление или лоши санитарни условия. През 2016 г. делът им е бил 61%. За общото население той е 18%. В пренаселени жилища живеят 83% от ромите.

31% от анкетираните роми заявяват, че са били подложени на дискриминация заради етническия си произход. Доверието им в полицията е 49%, а в националната правосъдна система – 40%.

В България са осигурени хиляди правни консултации чрез мобилни екипи в отдалечени райони, а е въведено и мобилно приложение за улесняване на достъпа до правосъдие.

Разлики в здравния статус

Докладът отчита и сериозни неравенства в здравеопазването. Средната продължителност на живота на ромските мъже е с 8 години по-ниска от тази на мъжете в общото население. При ромските жени разликата е 7,4 години.

България и Гърция са сред държавите, които разширяват достъпа на неосигурени роми до основни здравни услуги. Сред посочените мерки е и осигуряването на скрининг за новородени независимо от здравноосигурителния статус на родителите.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.